Инструменти
Шумен
| Шумен | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 94 916 [1] | ||
| Надм. височина: | 220 m | ||
| Пощ. код: | 9700 | ||
| Тел. код: | 054 | ||
| МПС код: | Н (Ш) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Шумен | ||
| Община: - кмет |
Шумен Красимир Костов |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Шумен е град в Североизточна България. Той е десети по големина в страната и е административен център на Община Шумен и на Област Шумен. В близост е до градовете Търговище и Велики Преслав. Разположението на Шумен е кръстопътно - край града се пресичат главните пътища София-Варна, Русе-Бургас и Силистра-Ямбол.
Съдържание |
[редактиране] География
Шумен се разполага в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина – западните части на града лежат на около 280-300 м над морското ниво, а крайните източни на 180-200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което има много разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна.
Климатът на Шумен е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.
[редактиране] История
Историята на град Шумен започва през ранножелязната епоха [XIIв.пр.хр.]на 3км. от съвременния град върху дял от шуменското плато заобиколен от стръмни долове в които протичат целогодишно поточета, в местността известна днес като Стария град или Хисарлъка.Проведените археологически проучвания през 1957,61 до 87г.установяват хронологическите периоди бита и поминака на обитателите на твърдината, известнани от средновековните надписи намерени тук като град ШУМЕНЪ. [[XIIв.пр.хр.]е първо укрепление обграждащо достъпните части на твърдината с дебелина на стена от 2м. изградена от необработени ломени камени. През[V век пр. Хр]е построена втора стена пред първата.Окло IIв. римляните постояват военен кастел върху руините на тракииското укрепление, градежат на стената вече е със споика от хоросан изградена е и кулана над портата,на слабоукрепените участаци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. През[IV-V век.]целият хълм е укрепен с нова стена по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга.През[VIII-Xв.]укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули към които от север североизток е построена нова стена с две кули затваряща мала но отлично защитена площ. Малко известен е факта дори и на видни учени археолози, че на 600м. западно от средновековния град е съществувало макар и за кратък период от време [VII-VIIIв.]землено българско укрепление с правоъгална форма орентирана по посоките на света на площ от окло 20дк. Старобългарско укрепление от VII - X век, се развива във феодален град със замък с вътрешен и външен укрепителен пояс по които могат да се преброят 28 кули и бастиони,три порти и 5 малки портици, с много църкви, работилници (XII - XIV век). Тук е намерен надписът на цар Иoан Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен. За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси. Някои смятат (застъпва се от Константин Иречек и Георги Джумалиев), че идва от името на цар Симеон.През XII - XIV век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав развивайки се извън крепостта.Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада.Окончателно престава да съществува след похода на Владислав III Ягело през 1444г.
[редактиране] Османско владичество и Възраждане
През XVII-XVIIIв.Шумен е превърнат в силно укрепен военен град с голям гарнизон в крепостта. В него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена, като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум и разбира се, през последните векове на владичеството - Шумен.
През XVIII и особено XIX век градът се развива като крупен занаятчийски център, което от своя страна е една от предпоставките за активен културен живот. На 11 май 1813 в града се състояло първото в България честване на Светите братя Кирил и Методий и първото театрално представление. През 1828 е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 - първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 е основан първият български симфоничен оркестър. Тук са се родили или живели и работили бележитите шуменци - възрожденци : Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Р. Блъсков и много други.
[редактиране] Нова история
След Освобождението първоначално градът запада, поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много турци и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните. Постепенно се съвзема, бидейки център на област или окръг през всички административни деления с две кратки изключения - след 9.9.1944 г. за 2 години и от 1987 г. с въвеждането на новите области. През периода 29.I.1950 - 29.XII.1965 г. градът е носил името Коларовград. Сега Шумен е център на едноименната община.
[редактиране] Религия
По отношение на вярата град Шумен е изключително многообразен, което е породено от многообразието от етноси в града. Преобладава християнската религия, но сравнително голям процент се заема от мюсюлманството. От своя страна най-голямата част от християните са православни. Съществуват и евангелистки, арменски, петдесятни, адвентистка и др. църкви, чийто членове представляват немалка част от християните в града. В средновековния град Шумен основната религия е православното християнство. Доказателство за това са: откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените макар и в малък тираж възпоменателни монети с изображение на кръст - ангел и многобройните единични находки на кръстове (православни) както и изображението им по пръстените и други предмети на бита откривани в гробове и жилища. Коренна промяна настъпва след окончателното завоюване на града от османските турци през XV век. Започнатото разрушаване на крепостните съоръжения от кръстоносците на Владислав III Ягело e довършено от турците които използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена около 1529 г., часовниковата кула и Тумбул джамия през 1774 г. Полагат се основите на новия град Шумлу, както е наричан по време на Османската империя. По време на османското владичество Шумен става център на военен турски гарнизон, и от тази епоха значителна част от населението става мюсюлманско. На територията на града живеят и други етноси изповядващи своите религии такива са: арменците, евреите, циганите и др.
[редактиране] Политика
- Кмет на Шумен: Красимир Костов
- Председател на Общинския съвет, Шумен: Даниела Кирилова Русева
[редактиране] Икономика
Градът е един от динамично развиващите се през последните години въпреки общото икономическо изоставане на Северна България. Добре развита леката промишленост, представена основно от преработваща, текстилна, шивашка и хранително-вкусова, както и строителство. В гр. Шумен се намира и КТА Мадара - завод за производство и ремонт на тежки машини и камиони, както и химически завод "Панайот Волов". В последните години развитие бележи и туризмът.
[редактиране] Образование
- Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ [2] на Националния военен университет „Васил Левски“
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори. Детско Юношески Театър "БИС" е създаден през 1990 г. Художествен ръководител от създаването му до днес е Здравка Стоянова, а дебютът бе по приказката на Андерсен "Дванадесетте пътника". През изминалите сезони ДЮТ се утвърди като изявен художествено-творчески колектив. В богатия му репертоар са постановките "Джуджето и седемте Снежанки" на Ст. Цанев, "Хождение по буквите" на Валери Петров, "Приказка за тиквата" на Панчо Панчев, "Пазачът на декорите" на Николай Павлов и др. Реализирани са литературни композиции по Христо Ботев, Йордан Радичков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Петя Дубарова, Робърт Бърнс и др. Младите актьори имат дипломи и награди от Националния рецитаторски конкурс за Левски през 1997 г., от конкурса в Калофер през 1998 г., от Националния детски фестивал в Габрово през 2002 г, от Международния театрален фестивал във Варна през 2004 г., от Международния конкурс "Поезия на дружбата", от Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен. Многобройни са участията на състава в общински и училищни празници, концерти и чествания. ДЮТ "БИС" е инициатор за организирането на Националните ученически театрални празници в Шумен и негов постоянен участник от 1995 г. насам.
[редактиране] Паметници и археологически забележителности
В Шумен се намира и паметникът „Създатели на българската държава“, представящ най-важните моменти от българската история) от VII до Х век. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано със 21 скулптури и 540 м2 мозайки. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато.
На платото е разположена и средновековната Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена. На 15 км от Шумен се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав, две от старите столици на България.
[редактиране] Храмове
В центъра на града се намира православният катедрален храм "Св. Три Светители" През последните години той беше благоукрасен и придоби великолепен облик вследствие на неуморните грижи на председателя прот. Красимир Капитанов. Друг посещаван храм е базиликата "Св. Възнесение Господне". В Шумен се намира и Томбул джамия - най-голямата джамия в страната и втора по големина на Балканския полуостров. Построена е през 1744.
[редактиране] Музеи
Освен регионалния исторически музей, гостите на града могат да посетят редица галерии, както и къщите-музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров.
Шумен е част от Стоте национални туристически обекта.
[редактиране] Редовни събития
- Два пъти годишно в града се провежда базар, на който се предлагат само стоки, произведени в България.
- Карнавал на плодородието през две години, следващо издание 2008 година.
- Музикален конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров"
- Национални детски театрални празници м.април.
- Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия през 2 години.
- През две години се провеждат "Национални ученически театрални празници" които се организират от МОН с финансовата подкрепа на община Шумен.
[редактиране] Личности
- Родени в Шумен:
- Нанчо Попович (1818-1883), общественик и дарител;
- Добри Войников (1833-1878), писател и просветител;
- Васил Друмев (1841-1901), писател, духовник и политик;
- Харалан Ангелов (1845-1904), просветен деец и поет;
- Никола Стойчев (1845-1899), политик и дипломат;
- Панайот Волов (1850-1876), революционер;
- Стоян Данев (1858-1949), политик;
- Христо Попов (1858-1951), офицер и политик
- Янко Сакъзов (1860-1941), политик;
- Христо Тодоров (1860-1927), политик;
- Никола Добрев (1861-1925), български химик-неорганик и аналитик;
- Рачо Петров (1861-1942), офицер и политик;
- Сава Савов (1864-1940), офицер;
- Иван Бацаров (1866-1951), български генерал;
- Жеко Спиридонов(1867-1945)-скулптор;
- Иван Русев (1872-1945), офицер и политик;
- Елена Карамихайлова (1875-1961), художничка;
- Никола Михайлов (1876-1960), художник;
- Васил Коларов (1877-1950), политик;
- Александър Буйнов (1879–1924), български революционер
- Кирил Попов (1880-1966), математик;
- Методи Попов (1881-1954), биолог;
- Стилиян Чилингиров (1881-1962), писател;
- Боян Пенев (1882-1927), литературен критик и историк, професор в Софийския университет;
- Коста Каварналиев (1866-1913), полковник, герой от Междусъюзническата война, посмъртно произведен в генерал-майор;
- Николай Николаев (1887-1961), политик;
- Андрей Стоянов (1890-1969), музикант и преподавател;
- Веселин Стоянов (1902-1969), композитор;
- Николай Шмиргела (1911-1999), скулптор и художник;
- Иван Пейчев (1916-1976), поет;
- Здравко Петров (1928-2000), литературен критик;
- Тончо Жечев (1929-2000), писател, литературен критик, професор;
- Герчо Атанасов (р. 1931), писател;
- Хачо Бояджиев (р. 1932), режисьор;
- Тодор Колев (р. 1939), актьор;
- Милена Моллова (р. 1940), музикант и педагог;
- Антраник Шаварш Арабаджиян - Астор (р.1943), илюзионист;
- Георги Касчиев (р. 1949), атомен физик;
- Красимир Радев (р. 1953), физик;
- Ивайло Савов (р. 1955), журналист;
- Николай Свинаров (р. 1958), политик, бивш министър на отбраната;
- Починали в Шумен:
- Харалан Ангелов (1845-1904), просветен деец и поет;
- Димитър Димитров (1876-1902), публицист и литературен критик;
- Тодор Икономов (1835-1892), политик;
- Христо Тодоров (1860-1927), политик;
- Други личности, свързани с Шумен:
- Антон Станков (р. 1966), политик, съдия в града през 1991-1994;
- Васил Стоянов (1839-1910), филолог, учи в града през 1849-1856;
- Лайош Кошут (1802-1894), унгарски революционер и бележит политик, изгнаник в града през 1850;
- Михай Шафран (1824-1905), музикант и диригент;
- Сава Доброплодни (1820-1894), писател и педагог;
- Илия Р. Блъсков (1839-1913), писател и педагог;
- Панчо Владигеров (1899-1978), композитор и педагог;
- Тотю Тотев (р. 1930), археолог и богослов;
- Желю Желев (р.1935), философ, политик, бивш президент на България;
- Христина Ангелакова (р.1944), оперна певица и педагог;
[редактиране] Побратимени градове
Побратимени градове с Шумен са:[1]
[редактиране] Други
- На 04.03.2008 година Община Шумен обявява траур за загиналите в пожара във влака София - Кардам. От град Шумен са и две от общо деветте жертви на пожара и това са проф. Рашо Рашев и Стоян Ковачев.
[редактиране] Спорт
Футболният клуб на града е ПФК Волов и е основан на 1 декември 1929. Отборът има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006. В града активно се развиват фехтовка, волейбол, баскетбол, хандбал и вдигане на тежести. Централният стадион на Шумен е Панайот Волов (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи - спортна зала Младост.
В града традиции има карате "киокушинкай". Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист №1 и треньор №1 за 2007 г. - Виталий Маринов - 1кю; и семпай Даниел Димитров - 1 дан. В Шумен функционира и конна база.
В града се провежда рали „Стари столици“. To е автомобилно състезание, кръг от Националния рали шампионат. Рали „[[Стари столици[]]се провежда от 1970 година до днес.Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели Илия Бонев, Данчо Данчев и Валери Великов.
