Чугун

Чугунът е желязо-въглеродна сплав със съдържание на въглерод (С) от 2,14% до 5%. Чугунът бива бял, сив и ковък. В белия чугун въглеродът е свързан с желязото под формата на железен карбид Fe3C. Съдържа още манган и силиций. Той е много твърд, но крехък. Не е ковък и не може да се заварява. В сивия чугун по-голямата част от въглерода е разтворена във вид на графит, който му придава сивия цвят. Съдържа манган и силиций, но в сравнение с белия чугун манганът е по-малко, а силицият повече, което му придава известна трошливост. Съответно той не се кове, но може да се лее и добре се обработва с режещи инструменти. Сивият чугун се използва за производство на печки, радиатори, зъбни колела, вани, мивки, кожуси за електромотори. Ковкият чугун се получава от белия като има по-добри механични качества. Използва се при производство на брави, ключове и т.н. (Вече може да се заварява със специални електроди.)По своите механични свойства ковкият чугун заема средно място между чугуна и стоманата (Rt,u = 300 ¸ 600 Mpa, d10 = 2 ¸ 18 %) Най-голямо влияние върху структурата и свойствата на чугуна оказват химичният състав и скоростта на охлаждане. Някои елементи, като силиций, никел и алуминий, както и бавното охлаждане увеличават графитообразуването, т.е. допринасят за получаването на сив чугун. Обратно, манганът и сярата и бързото охлаждане допринасят за образуването на циментит, т.е. за получаването на чугун. Модифицираният чугун е получен чрез прибавяне на модификатори (добавки), които премахват газовете и оказват благоприятно влияние върху графифитизацията и механичните свойства на метала. Още по-добри свойства притежава висококачественият чугун. Сивите чугуни, които се използуват предимно в строителството, се означава с буквите “СЧ” (сив чугун) и число, което показва якостта на опън в Mpa , надхвърлена десетократно. В таблица 1 са дадени механичните свойства на различни марки чугун съгласно БДС 1799 – 74. Приложението на чугунените изделия в строителството е ограничено поради замяната им с изделия на основата на полимери, керамика, фаянс, стъкло и други материали. В съвременното строителство чугунът се използва главно за направа на канализационни тръби, водоприемници, радиатори, вани, мивки, сифони, и други изделия, които имат по-голяма устойчивост на корозия и по-добри експлотационни свойства на стоманите. Някои чугунени изделия, като вани, мивки и др., се емайлират за постигане на хигиенен ефект.

Тази статия, свързана с химията, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.