Украинци

Украинци
Общ брой:	44-45 млн.
Значителен брой в:	Украйна: 37 541 693(2001)  Русия: 2 942 961 (2002)  Канада: 1 071 0601[1] САЩ:   890 0001[2]  Бразилия: 550 0001[3]  Казахстан:   547 052 (1999)  Молдова: 375 0001[4]  Беларус: 248 0001[5]  Германия: 128 1001[6]  Португалия: 66 041[7]  Румъния: 61 3501[8] [9]  Аржентина: 50 0001(est)  Полша: 40 0001[10]  Азербайджан: 30 0001 (1999)[11]  Италия: 15 5001[12]  Словакия: 10 814 (2001)  Сърбия: 5 354 (2002)  България: 2 489 (2001)  Хърватия: 1 977 (2001) Македония: 136 (2002)
Език:	украински, руски
Религия:	Предимно Православие, както и Католицизъм (униати) и Протестантство.
Сродни етнически групи:	Индо-европейци   Славяни     Източни славяни

Украинци (на украински: Українці) - славянски народ населяващ Източна Европа, в частност Украйна и части от околните земи.

[редактиране] Име и произход

Украинците са народ-наследник на русите, още наричани русини, които в ранното средновековие създават обширна славянска държава - Рус, която покорила и присъединила към себе си съседните славянски племена и княжества на север и изток. Името руси се използва за наименование на днешните украинци дълго време след разпада на Киевска Рус и Галичко-Волинското княжество (средновековна украинска държава, част от Рус), което създава объркване с днешните руснаци. Руснаците и беларусите също са наследници на Рус, според повечето историци (има и такива които смятат, че населението на северните краища на страната никога не е било един народ с русите), но в този период беларусите са били наричани "литвини" (от Литва, по исторически причини), а руснаците - "московци" или "москали". Пример за тази употреба е История славянобългарска на Паисий Хилендарски, където той пише за "русите" и "москалите" като различни народи^[1]. Друго историческо име е малоруси, което е влиза в употреба по времето на Руската империя, която претендира, че е единствения законен наследник на Киевска Рус; въпреки че придобива широка употреба в 19ти век той никога не става ендоним (име използвано за самоопределяне). Днес този термин се смята за остарял и обиден, но не винаги употребата е била такава - пример за това е бележката на Захарий Стоянов относно руската политика в "Записки към българските въстания" ^[2] Казаци исторически са били преобладаващо украинци, но казак е социална, а не историческа категория към която не всички етнически украинци са принадлежали. Днес украинци е предпочитаното име на народа, като другите са приемливи единствено в исторически контекст.

[редактиране] Език и писменост

Украинският език е майчин и делов език на мнозинството украинци. Той е индоевропейски славянски език, поради което той е близък до съседните славянски езици - руски, полски, белоруски (това не означава, че е възможно да се води сложен разговор без преводач). Украинският език използва кирилицата, но има някои малки разлики с българския вариант: буквата "і" се използва за звука изписван на български с "и", а "и" се използва за звук сходен на "ъ", който се обозначава в руския език с "ы", също така прозношението на буквата "г" се различава от българското, а за българското "г" се използва "ґ"; освен това се използват буквите "є" и "ї", които се изговарят "йе" и "йи" съответно. Много етнически украинци живеещи в източна Украйна, Русия и страните от ОНД говорят на руски език, но са запазили етническото си самосъзнание. Причина за това явление са дългогодишното подтискане на украинския език и култура в рамките на Руската империя и СССР и насилствената и ненасилствената асимилация. Много украинци са били изселени или са емигрирали в райони където руския език е основното средсво на междуетническо общуване в ранна възраст. Съществуват и говори, в които се смесва украинска фонетика и граматика с руска, които се обединяват под името "суржик"(букв. каша, използва се неодобряващо). Заради скорошната независимост на Украйна и масовата достъпноста на руски печат и медии все още руския език се познава масово в страната, но в някои райони вече се забелязва спад в уменията на младото поколение да борави с него. Украинският език след известен период на репресии и после стагнация започва през последните години да расте в популярност сред населението на Украйна.

[редактиране] Символи

[редактиране] Брой и териториално разпределение

[редактиране] Религия

Повечето от украинците се самоопределят като християни, но има също така и атеисти и нерелегиозни, има също така и малка част които изповядват други религии. Православието е най-разпространено и е представено от три църкви: Украинска Православна Църква - Киевски патриархат, Украинска Православна Църква - Московки патриархат, Украинска Автокефална Православна Църква. След тях по численост са представителите на Украинската Греко-Католическа Църква, която е католическа църква, но с източен обряд. Във всички църкви службата е на украински и църковнославянски.

[редактиране] Кухня

Украински ястия са борш, вареники и холодець. Ядат се и голубци (сарми).

[редактиране] Източници

1. ↑ http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm
2. ↑ Захари Стоянов (1870-1876). „Записки по българските въстания - Том първи“. „От всичко това се види, че войната в 1828 г. е била подигната только для уничтожении неверных поган, а братушките са теглили запартата за "бог да прости". Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия - с шапки. Солдатинът - роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия - наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божигроб, "Света София" и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.“

[редактиране] Външни препратки

• интервю с проф. д-р Иван Шишманов - първия български посланик в Украйна, публикувано на 13 април 1918 г. във в."Камбана" (по-надолу в статията)
• Украинците в чужбина
• Украинска етнография (на украински)
• В.Балушок "Как русините станаха украинци" (на руски)
• В.Балушок "Кога точно се е родил украинския народ?" (на руски)