Уикипедия:Цитиране на източници

Един от основополагащите принципи на Уикипедия и изискване към енциклопедичното ѝ съдържание е възможността за проверка на поднесената информация. В идеалния случай всяка статия трябва да посочва всички източници, използвани при написването ѝ, и тези източници да са благонадеждни, публично достъпни и намирането им да е напълно възможно по предоставените в статията данни.

За да цитира човек източниците, използвани при написването на даден материал, не е необходимо да познава официалните формати за библиографско цитиране, нито всички тайни на форматирането с уикикод. В това чисто техническо отношение по-неопитните уикипедианци могат да разчитат на помощ от по-опитните. Но това, което е необходимо и зависи само и единствено от редактора, който добавя материал към статията, е:

• да свърже съответните твърдения със съответните източници, и
• да предостави колкото се може повече информация за своя източник.

[редактиране] Защо е нужно цитиране на източници?

• за да може съдържанието на статиите да бъде достоверно и да може да бъде проверено от всеки читател или редактор.
• за да подобри цялостната достоверност и авторитета на Уикипедия.
• за да покаже, че редакцията не е лично мнение.
• за да се намали вероятността за редакторски дискусии или да се разрешат тези, които възникват.
• за да се покажат източници на полезна информация и да се избегнат обвиненията в плагиатство.

[редактиране] Кога се цитират източниците?

[редактиране] Когато добавяте съдържание

Ако добавяте информация към някоя статия, особено ако е спорна или е вероятно някой да възрази срещу нея, трябва да представите източник. Ако не знаете как да оформите цитата, други ще го направят. Просто осигурете колкото информация можете.

Изобщо, дори и ако пишете по памет, трябва да търсите активно достоверни източници, които да цитирате. Ако пишете използвайки своите собствени знания, би трябвало да знаете достатъчно, за да посочите добри източници, с които читателят може да се консултира по дадения въпрос - няма да сте винаги под ръка да отговаряте на въпроси. Основната идея е да помогнете на читателя и другите редактори.

Нуждата от цитати е особено важна, когато се пише за мнения по даден въпрос. Избягвайте паразитни изрази (en:Wikipedia:Avoid weasel words) от рода на "Някои хора смятат, че..." Вместо това, направете възможно да се провери това, което пишете (en:Wikipedia:Verifiability): намерете определен човек или група, които са на това мнение, споменете имената им и се позовете на достоверна публикация, в която те изразяват това мнение. Запомнете, че Уикипедия не е място на което да изразявате своите виждания, нито да публикувате оригинални изследвания.

Тъй като това е българската Уикипедия, трябва да бъдат давани източници на български език винаги щом е възможно, и те трябва да бъдат предпочитани пред тези от сходна величина, но на чужд език. Все пак, използвайте и чуждоезични източници когато това е уместно. Ако се цитира източник на чужд език, заедно с оригиналния цитат трябва да бъде даден и превод на български език.

[редактиране] Когато проверявате съдържание

Можете да добавяте източници към материал, който не сте написали, ако откриете източник, който потвърждава този материал. Добавянето на източници към статия е чудесен начин да се допринася към Уикипедия. Преки цитати, използвани като начин за проверка/потвърждение на фактите, могат да бъдат осигурени (под форма, на която са се съгласили главните редактори на статията) за всяко твърдение.

[редактиране] Когато се оспорват факти

Спорните промени могат да бъдат премахвани веднага и премествани на дискусионната страница за обсъждане. Когато редакцията е безобидна, но се съмнявате в нея и смятате, че е необходим цитат, можете да поставите {{посочи източник}} (или {{факт}}) след съответния пасаж. Това трябва да се използва нарядко; в Уикипедия има множество статии с оскъдни източници, и вмъкването на твърде много места на {{посочи източник}} едва ли ще бъде полезно. Шаблонът {{посочи източник}} може да бъде използван за да се означат цитиранията извън контекст и други злоупотреби с цитати.

[редактиране] Когато не се оспорват факти

Мислете в перспектива: Опитвайте се да си представите дали хората могат да се усъмнят в това, което сте написали, или да поискат повече информация. Ако подкрепяте написаното в Уикипедия като посочвате ясен и надежден източник, това ще придаде устойчивост на Вашия принос.

[редактиране] Кажете откъде Вие сте го взели

Често срещана грешка е да използвате информация от междинен източник без да признавате това. Например, може би сте намерили информация на уеб-страница, която казва, че тя е от дадена книга. Освен ако самите Вие не погледнете в книгата за да проверите, че информацията е оттам, Вашето цитиране трябва да спомене и уеб-страницата. Цитирането Ви може само да споменава уеб-страницата, но можете и да добавите и допълнителна информация, ето така:

• <уеб-страница>, която цитира <книга>

• <книга>, цитирана на <уеб-страница>

Все пак не трябва да цитирате само книгата, освен ако самите Вие не сте я погледнали. Ако сте проверили (в) книгата, вече не е необходимо да споменавате уеб-страницата, но можете все пак да я споменете ако съдържа информация, която би била полезна за читателите. Можете да го направите във форма, подобна на тази:

• <книга> (виж също <уеб-страница>)

Смисълът на това правило е да позволи на читателите да определят доколко надеждни са сведенията и да им позволи да ги проверят поне дотолкова, доколкото сте го направили и Вие.

[редактиране] Шаблони за библиографски данни

Удобен начин за оформяне на библиографските данни на източниците са двата шаблона за цитиране {{цитат книга}} и {{цитат уеб}}.

За публикуваните на хартия източници данните са:

• Заглавие на публикацията (евентуално: заглавие на сборник или поредица, където публикацията е включена);
• Имената на автора (евентуално: имената на съавторите, ако има такива, съставител, преводач, ако имат отношение);
• Издателство, град;
• Година на издаване (ако е периодично издание: дата, брой, том);
• ISBN за книги и други непериодични издания, или ISSN за периодични издания;
• Страница в публикацията, където се намира точният източник за дадено твърдение, към което той е скрепен.

За публикуваните в Интернет източници данните са:

• Интернет адрес (URL) на уебстраницата, където е публикацията;
• Заглавие на публикацията;
• Имената на автора;
• Уебсайтът-издател, на който е разположена уебстраницата
• Дата на публикацията (ако е известна),
• Файлов формат и размер на файла (в случай, че публикацията е достъпна през файл, който трябва да се сваля)

[редактиране] Техники за цитиране на източници

Цитиранията и бележките под линия са препратки от по-специален вид. Посредством етикетите <ref>, </ref> и <references/>, както и шаблоните {{бележка}} и {{справка}} в текста могат да се поставят препратки към бележки под линия и прегледно да се цитират източниците на информацията в текста, като се складират в обособена за целта секция.

[редактиране] Цитиране с ref

<Ref>-етикетите са най-лесният начин за създаване на бележки под линия или цитиране на източници. Бележките могат да съдържат както обикновен текст, така и вътрешни препратки, а също и сами по себе си да представляват външни препратки. Използват се:

1. двата етикета <ref> и </ref>, между които стои текстът на цитирането,
2. и етикетът <references/>, който събира на едно място всички цитирания.

Но както е възможно към едно и също изречение в статията да има цитирани два източника, така е възможно и един източник да се ползва на повече от едно място в текста. За тази цел се ползва вариантът за множествено цитиране:

1. двата етикета <ref name="ID"> и </ref>, между които стои текстът на цитирането или бележката при неговото първо срещане в текста,
2. единичният етикет <ref name="ID" />, който указва второто и всяко следващо срещане на същото цитиране,
3. и етикетът <references/>, който събира на едно място всички цитирания и бележки.

Тук ID е идентификатор на множествената бележка — ключова дума, изписвана на латиница.

Софтуерът на Уикипедия въвежда автоматична номерация на бележките по реда на тяхното срещане в текста. Щракването с мишката върху номерчето в текста препраща до съответната бележка под линия (откроена в синьо), а връщането обратно до същото място в текста става, като се щракне с мишката върху знака ↑ при единична бележка или върху съответното номерче при множествената бележка.

Пример за реализиране на единични и множествени цитирания

Разиграни са и трите варианта: (1) едно твърдение — един източник, (2) две твърдения — един източник, (3) едно твърдение — два източника.

Бин-сасара (bin-sasara, binsasara още наричана ита-сасара, ita-sasara <ref>[http://www.taiko.com/taiko_resource/history/glossary.html Taiko Glossary (речник на японски музикални термини)]</ref> или кокирико, kokiriko <ref name="knockonwood">[http://www.knockonwood.co.uk/details.asp/percussion/479/buy/kokiriko.htm Kokiriko or Binsasara]</ref>) e музикален перкусионен инструмент от групата на дървените идиофони. Инструментът е от японски произход.<ref name="knockonwood" /><ref>Словарь иностранных музыкальных терминов. Ленинград „Музыка“, 1987</ref>

Източници:
<references/>

Бин-сасара (bin-sasara, binsasara още наричана ита-сасара, ita-sasara^[1] или кокирико, kokiriko^[2]) e музикален перкусионен инструмент от групата на дървените идиофони. Инструментът е от японски произход.^[2][3]

Източници:

1. ↑ Taiko Glossary (речник на японски музикални термини)
2. ↑ ^{2,0 2,1} Kokiriko or Binsasara
3. ↑ Словарь иностранных музыкальных терминов. Ленинград „Музыка“, 1987

Забележка

При цитирания в Уикипедия е нежелателна употребата на иначе стандартните за хартиените публикации означения „Пак там“ и „Ibid“. Тъй като номерацията на цитиранията е автоматична, тя може динамично да се промени при добавяне на нов източник към твърдение в началото или в средата на текста. Ако се окаже, че нов източник се е „вклинил“ между два стари — първият описан подробно, а вторият означен с „Пак там“, то смисълът на означението „Пак там“ вече е променено и не отговаря на истината.

[редактиране] Цитиране с шаблони „справка“ и „бележка“

Реализирането на бележки под линия и цитирания с <ref>-етикети е много лесно и удобно, но има една особеност, която в някои случаи се явява недостатък: етикетът <references/> събира всички референции на едно място, докато може те да трябва да се разделят на две и повече места (например част от референциите са цитирания на източници и трябва да се обособят в раздел „Източници“, а друга част играят ролята на бележки под линия и трябва да отидат раздел „Бележки“).

За тези случаи се налага използването на техниката с двата шаблона {{справка}} (в рамките на статията) и {{бележка}} (в съответния раздел под текста).

До една и съща бележка след текста могат да сочат няколко справки, просто като се използват различни идентификатори за справките и след това преди текста на бележката се сложат съответното количество шаблони „бележка“ със съответните идентификатори на справките.

Пример за цитиране с шаблони „справка“ и „бележка“

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски Arnold Franz Walter Schoenberg{{справка|name}}) е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.{{справка|source1}} От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг експериментира си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон фон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (като първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).{{справка|source2}}

Бележки:
* {{бележка|name}} Оригиналното изписване на името му е Schönberg, но когато през 1933 г. композиторът напуска Германия и приема отново юдаизма, официално сменя името си на Schoenberg. На български името му може да се срещне и като Шьонберг, и като Шонберг, както е било правилно според правилата за транскрипции от средата на 20-ти век до 1995 г.

Източници:
* {{бележка|source1}}{{бележка|source2}} „Пътеводител в класическата музика“, Ан Грей, Изд. „Валент“, София, 1994, ISBN 940-8763-02-8

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски Arnold Franz Walter Schoenberg^[1]) е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.^[2] От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг експериментира си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон фон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (като първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).^[3]

Бележки:

• ↑ Оригиналното изписване на името му е Schönberg, но когато през 1933 г. композиторът напуска Германия и приема отново юдаизма, официално сменя името си на Schoenberg. На български името му може да се срещне и като Шьонберг, и като Шонберг, както е било правилно според правилата за транскрипции от средата на 20-ти век до 1995 г.

Източници:

• ↑ ↑ „Пътеводител в класическата музика“, Ан Грей, Изд. „Валент“, София, 1994, ISBN 940-8763-02-8

[редактиране] Вижте също

• Уикипедия:Възможност за проверка
• Уикипедия:Благонадеждни източници
• Категория:Шаблони за цитати
• Wikipedia:Citing sources в Уикипедия на английски език

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wikipedia:Citing sources“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.