Потребител беседа:Мико/2007-1-6

[редактиране] Мекане и мьекане

Здрасти! (според мен) Не си прав и в стремежа си за правописна чистота унищожаваш информация. Хайде сега измисли заглавие за второто фонетично явление, но не някаква от типа „диалектна форма на множественото число на глаголите в западните диалекти“! -- Златко ± ^{(беседа)} 22:25, 2 януари 2007 (UTC)

Май ще го преживея. Този спелинг (ето ти чистота на езика) е невъзможен, неразбираем и недопустим. От въпросното затруднение трябва да се излезе със скобки - мекане (глаголно), мекане (фонетично) е първото, което ми хрумва.--Мико Ставрев 22:28, 2 януари 2007 (UTC)

Е нали точно там е проблема и в това е цялата разлика - във фонетиката. Аз лично бих предпочел статията да се изписва с „ь“, отколкото на IPA. Ако се напише по твоя начин, става „тая дупка не е дупка“. Не ми се воюва за това пусто -ье-, ама ако приемеме () компромисния вариант с правописно заглавие и фонетично изписване в текста, то според мен е подходът би следвало да е [[мекане (фонетично)|мьекане]]. Съгласи се, че „мекането е различно от мекането“ звучи ... ъ-ъ ... нелогично! -- Златко ± ^{(беседа)} 22:35, 2 януари 2007 (UTC)

Може, но ье не обозначава нищо на тоя език, от много хора не може да бъде разбрано и т.н. до полуда.--Мико Ставрев 22:39, 2 януари 2007 (UTC)

Добре, добре, аман от твоето ДДД - ще гледам да нарисувам една статия за еровете и да опиша(еме) в нея какво е обозначавало. Не съм съвсем съгласен с хипотезата, че средностатистическия читател с толкова тъп, та да не разбира приликата между -ьо- и -ье-, но след спора има ли разлика между йотация и палатализация не знам в какво да вярвам.

Все пак търся графемна разлика и ти категорично отказваш да се съгласиш на такава. Предполагам, че и ти не би одобрил заглавие в IPA. Аз честно казано знам фонетични сигли само за английски, немски и нидерландски. Ти кажи (ако знаеш) как българските диалектолози записват изговорите? -- Златко ± ^{(беседа)} 23:00, 2 януари 2007 (UTC)

Заглавие само с коректен правопис. Препратка също, защото иначе лъжем читателя за правописа - оттук насетне както искате, ако искате апостроф (което ми се струва най-добро), ако искате ь, ако искате й, ако искате и (най-лошо). В диалектния атлас са с апострофи, не знам дали има диалектоложка унификация.--Мико Ставрев 06:40, 3 януари 2007 (UTC)

Какво да ти кажа, ти си краен пурист за правописа, но за речниковия запас си в в другата крайност . Ако в атласа е с апостроф, то тогава как в него е описано явлението? И какви ще са реакциите/действията по отношение на статия „м'екане“ след като това би било „правилно“? -- Златко ± ^{(беседа)} 08:06, 3 януари 2007 (UTC)

Явлението е описано с думи - ще ме караш да го вадя (атласа), мислех да се скатая. Чакай. (Въобще не съм пурист - има си различни йерархизирани стилове на изказ, но само един правописен речник на БАН.)--Мико Ставрев 08:10, 3 януари 2007 (UTC)

Използван е навсякъде само апостроф с проста дефиниция "мека съгласна". --Мико Ставрев 08:18, 3 януари 2007 (UTC)

Мисля, че Уикипедия има образователна цел. Забелязал съм че много хора изписват пък още по-неправилно "мйекане". Много българи не са на ясно за какво служи буквата "ь", а тя е точно омекотявати. Като видят статията ще им станати по-ясно. Не въждам какъв конфликт има с правописа, "мьекане" е с точен правопис, защото "ь" омекотява, ако е въпросът, че го няма в тълковния речник, то и много други думи ги няма. Arath 11:02, 3 януари 2007 (UTC)

Чьъ ньъ гъ и т.н., дай да пренесем това обсъждане на беседата на статията, че да съберем и други мнения. А червената препратка към български книжовен език не знам за какво ти е - ДДД? -- Златко ± ^{(беседа)} 10:50, 3 януари 2007 (UTC)

Ами нещо не се прави разлика между книжовен език и език, че и пишещите по езиковедски теми даже. Някой ден, някой може да я напише. Ако искаш пренасяй - обаче събери и от моята и от твоята и ги направи в смислен диалог - можеш да изтриеш повторенията (ДДД отсекаде) --Мико Ставрев 10:53, 3 януари 2007 (UTC)

„... не обозначава нищо на тоя език ...“ не е вярно. Преди време Спири ми бе сканирала парчета от „Граматика за всички“ на Боримир Кръстев. Та там чета:

В българския език, акто и в другите езици, съгласните звукове са много повече от гласните. Те са 39:

б, б^ь, в, в^ь, г, г^ь, д, д^ь, ж, дж, з, з^ь, дз, дз^ь, й, к, к^ь, л, л^ь, м, м^ь, н, н^ь, п, п^ь, р, р^ь, с, с^ь, т, т^ь, ф, ф^ь, х, х^ь, ц, ц^ь, ч, ш.

Т.е. поне за един човек (различен от мен) значи нещо точно определено! Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 14:01, 7 февруари 2007 (UTC)

За много други хора е така - повечето лингвисти. Да се чете: За средностатистическия българин не означава нищо.--Мико Ставрев 14:04, 7 февруари 2007 (UTC)

Е да де - нали енциклопедиите се пишат от сведущите за несведущите, а не обратното - ако няма достатъчно инт^ьил^ьект да прочете кое защо и как се пише, всичките наши усилия са всуе!

Е, как ще се образова като това изписване е забранено - аз нямам нищо против отбелязването на мекостта - ако искате и така, щом не щете с апостроф, но не и в заглавия и в текст, който не е на филологическа тематика. В самите филологически среди няма консенсус с какъв знак да се отбелязва - и това е в специализираната литература, а тук се иска заглавие Кленье!--Мико Ставрев 14:41, 7 февруари 2007 (UTC)

[редактиране] Кмет на општина

Поводът е Дебърца (община), но няма да се учудя ако е така на доста други места. „Кмет е ...“ - нине, вовеки и присно!

Ами вярно е, неподписани - и аз по едно време го помислих, но го забравих - сменяй. Градоначалник е направо за У:Х - ма е сложно за обяснение. (Така е македонският лъже - уви и там вече има фолс френдс или както и да са на бг).--Мико Ставрев 07:59, 3 януари 2007 (UTC)

Па ако сменяйки градоначалник, удариш и едно две премествания с леки оправки, цена няма да имаш, ама като си спал само 5 часа - лошооо...--Мико Ставрев 08:01, 3 януари 2007 (UTC)

Де го чукаш, де се пука ! На мен зора ми е другаде - този кмет е оглавил општината откакто е създадена и до края поне на XXI век ще е все той, или все пак понякога ги менкаме? Закови го някак - към 200x г. / от еди-кога си. -- Златко ± ^{(беседа)} 08:10, 3 януари 2007 (UTC)

Ооо и аз сам се излових - ще ги изтрия, така или иначе никой не поддържа тия страници освен мен (засега), а аз няма да се занимавам да следя и кметските им избори.--Мико Ставрев 08:14, 3 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Пловдив

Здравей! Става въпрос за статията в Мекедонската Википедия, която написах преди време. Виждам, че взимаш доста участие в тамошния проект. Ще се радвам да я погледнеш и където можеш да я редактираш, тъй като изглежда има проблем с македонизацията. Поздрав! --Бърков 12:21, 3 януари 2007 (UTC)

Честно казано от много месеци не съм минавал там, защото ме изнервя и е малко на нивото българо-македонски форум. А и македонизирането на българския книжовен език е отвратителна задача. Защо не оставиш някой там да си я свърши? В момента е на съвсем приличен македонски както аз го разбирам, ако искаш напиши, че Кючюкът е най-фреквентното македонско маало - това ще ги зарадва, а фреквентностите ги избягвам. --Мико Ставрев 13:30, 3 януари 2007 (UTC)

Ще има доста да почакам, докато някой македонец я оправи. И аз мисля, че е прилично написана, но изглежда братята от Македония не са на това мнение. --Бърков 13:38, 3 януари 2007 (UTC)

Ами колкото по не я "оправят", толкова по-дълго ще гледат един по-добър и по-истински македонски език.--Мико Ставрев 17:14, 5 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Кленье

Вживяваш се! Не би ли следвало местния изговор да е най-меродавен как се казва? Според мен вече се опитваш да натрапиш как туземците говорят на диалект и не знаят да изговорят правилно името на селото си. -- Златко ± ^{(беседа)} 13:17, 3 януари 2007 (UTC)

Има нещо такова - мисля, че съм давал примера с Ръжуу - сериозно, има си книжовен език, по който се окастрят някои диалектни особености - търпи се двойното е, търпят се групата цър- (не винаги Черни Дрин) и някои други, но нье не се търпи. Т.е. не винаги туземният изговор е най-меродавен. И не се вживявам и мисля, че не съм се качил никому на главата тук все още - мегданът е голям.--Мико Ставрев 13:20, 3 януари 2007 (UTC)

Примера с Ръжуу го знам и той също е изчекнато/невярно представяне на информацията. И за единия, и за другия пример не ми е смешно, а ми е тъжно. Книжовния език му е мястото в книгите, но опитът да покажеш според неговото прокрустово ложе фактите е много оруелски! Явно няма проблем, защото дори не го осъзнаваш. -- Златко ± ^{(беседа)} 13:27, 3 януари 2007 (UTC)

Наистина не го осъзнавам. Поясни ми разликата между диалектните особености на Ръжуу и тези на Кленье, защо едните да не ги допускаме, а другите да ги толерираме. И това с Оруел също не го разбирам - явно имаме различно разбиране за книжовния език. Сега ще ти представя моето - аз съм за разчупване на по-ниските стилове с повече диалектни особености, но за запазване на високия стил, в този смисъл елитаризация ала руски, срещу демократизация от типа на практикуваната в сръбски и т.нар. македонски. Това обаче си е мое лично мнение, което си го практикувам по писанията, които си ги подписвам. Уикипедия просто използва книжовния език (с правописа му) като инструмент, а не го променя, дори не го и влияе. Докато на всички пишещи на български автори е позволено някакво отклонение от нормата с цел повлияването й, на У не е.--Мико Ставрев 13:35, 3 януари 2007 (UTC)

Явно наистина не успявам да ти обясня, но ще опитам пак: „Произношението на името в местния тракийски диалект е Ръ̀жово“ е невярно, доколкото разбрах произношението е Ръжуу! Има си изписване на заглавието в книжовна форма, има си описание на обекта на книжовен език, но как му казват местните не трябва да се изкривява, а да се намери начин за най-точно предаване. Изкривяването при мен винаги води до асоциациите с 1984, Разораната целина и др.

Изобщо не ти говоря да подхождаме различно към Ръжуу и Кленье, точно обратното - и при двете трябва да се предаде вярно изговора. Ние може и да нямаме запис как е говорил Дядо Славейков преди 100 и нещо години, но можем (а според мен трябва) да запазим за потомците ни след 100 години как сега се говори. -- Златко ± ^{(беседа)} 13:54, 3 януари 2007 (UTC)

Добре де, значи нямаме никави различия - пояснение е много ясно какво е произношението. При Ръжуу е друго, тъй като книжовният език оказва влияние и има много различни нива от крайния диалект до чистия книжовен език. Така че Ръжово е напълно вярно - показва отклонение първо друга гласна в наставката. Това е произношението, което ползвам аз. --Мико Ставрев 15:16, 3 януари 2007 (UTC)

Със закъснение предъвквам стара тема и пак намирам кусури! Ако ти използваш едно отклонение, а други части от туземците други, то те според мен е правилно да се посочат - У:НГТ шъ знайш, не налагай само своята истина . -- Златко ± ^{(беседа)} 19:12, 8 февруари 2007 (UTC)

Ама аз не налагам моето мнение - а илюстрирам сериозното отклонение - различната коренна гласна - другото е стандартна редукция, присъща на всички източни диалекти, ако напиша Ръжуу се губи, това е все едно за комшиите да кажа вместо - обичайното име не е Черноземен, а Чернозем - обичайното име не е Черноземен, а Чърнузем или добавката ми в Тетевен (нямам ГТ тук) да не е Тетьовене, а да е Тьетювени (ь плийз ноут). А и не можем в една енциклопедична статия да изреждаме нивата на отклонение от книжовния език (или на преодоляване на диалекта). (Аз тия теми ги уважавам много - не е като да молиш и да не ти обръщат внимание както става по някои други страници).--Мико Ставрев 19:59, 8 февруари 2007 (UTC)

Да бе, а какво да правят бедните, дето не са носители на източен диалект и не ги знаят тези „стандартни“ редукции (тях БАН ли ги стандартизира или Комитета по метрология )? Не изхождай от презумпцията, че другите ще го знаят това, а го напиши! Ей-на, никой не бил знаел как Дѣда ни Славейковъ е изговарял пишуваното от него. Откъде твоите правнуци ще знаят как са викали на селото . -- Златко ± ^{(беседа)} 21:30, 8 февруари 2007 (UTC)

П.П. Да не би да си ми писал нещо по някоя от многобройните беседи, а аз да не съм разбрал и да съм го проспал? --21:31, 8 февруари 2007 (UTC)

Не ти, бе - имах предвид У:ЗА. Не бой се за редукцията тя няма да умре като си гледам колегите, целия университет и няколкостотинте хиляди души от Източна България, които се изсипаха в София през последните 10 години. Какво ми предлагаш? Текст от типа "Коренната гласна в местния изговор на топонима е о - ово. Съществуват няколко различни варианта на изговор в зависимост от нивото на отдалечаване от диалекта в посока към книжовния език - с пълна редукция и елизия на в - Ръжуу, с редуцирани неударени гласни - Ръжуву, без редукция и елизия, но с традиционен суфикс - Ръжово и книжовно - Ръжево"? Много обяснително и отдалечаващо ми се вижда. Но ако държиш - веднага.--Мико Ставрев 21:41, 8 февруари 2007 (UTC)

[редактиране] Свети Стефан

[1]: Нещо не я намирам в Общомедията. --Спас Колев 13:44, 3 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Източник

Това вече не го разбирам - по темата е, дава източник. Какъв ти е проблема? -- Златко ± ^{(беседа)} 16:39, 5 януари 2007 (UTC)

Защото нормата се задава от правописния речник, издаван от ИБЕ на БАН, организацията която кодифицира езика. Иначе всеки може да напише книга и да каже това е неправилно - виж цитата от кой речник е - т.е. това в цитата е нормата. Повярвай ми поне ти - не се заяждам, нямам такъв навик--Мико Ставрев 17:08, 5 януари 2007 (UTC)

Нерде говорим вид, нерде правописен речник . Стигаш до крайности във войната си всичко да бъде според БАН - все пак това е официалната, но само една от гледните точки. Баба Гицка от Долно Нанагорнище не я интересува как трябва да му вика според някакви момци в БАН, тя си го знае по нейния си начин още преди те да са се пръкнали. Ето ти един пример, който не е писал всичко съгласно книжевниот канон. -- Златко ± ^{(беседа)} 19:39, 5 януари 2007 (UTC)

Не се вживявам, бе човек, наистина - нали ти писах по-горе - всеки български автор може до някъде (до където му стиска) да е отклонява от канона - ние не. Но това какво общо има със статията? Там Арат е написал една пропагандна статия срещу мекането като си води лична война срещу правописния речник, който казва "може в писмен вид", Арат казва не "въпреки всичко и в говоримия е грешка", "авторите на речника са се объркали" и т.н. Твоята позиция нещо не я разбирам. На мен лично мекането ми е безразлично, не е част от майчиния ми диалект и не го употребявам - казвам го, за да се опитам да ти докажа, че не се вживявам, ма нейсе. И кое е крайност? Въобще какви са ти забележките по последната ми редакция?--Мико Ставрев 19:45, 5 януари 2007 (UTC)

Забележката е една единствена - неутрализация не се постига с триене на другата гледна точка, а с допълване на статията. Защо ти държиш изказване по темата, подкрепено с източник, да се махне? За испанските окончания е очевадно, и аз да бях, и аз щях да ги махна. Но нали статиите малко по малко трябва да пораснат - остави Арат да я полива, чак като стане достатъчно голяма ще кастрим и плевим. -- Златко ± ^{(беседа)} 20:15, 5 януари 2007 (UTC)

П.П. Аз май съм роден от другата страна на изоглосата . -- Златко ± ^{(беседа)} 20:16, 5 януари 2007 (UTC)

Да тука си прав - малко от рано за гушата и той се ядоса, а е смислен редактор, като изключим изключително затормозаващата му страст към инфинитива и към някои диалектизми (които между другото пише по статиите - не е лошо ти му обърнеш внимание, щото от мен едва ли ще чуе) . Иначе неутрализацията ми беше премахване на дори - очевидна гледна точка, откровен спор с речника - на каква база е това дори. След това за нормата - Красимира Ангелова не задава никаква норма - иди виж на статията Български език какво пише - контролиран от... Красимира Ангелова? Едва ли. Не бих имал нищо против текст еди каква си и каква си езиковедка (голяма известна и т.н.) Красимира Ангелова все пак смята мекането за отклонение - но преди това трябва да се премери дали трудът и е излязал преди задалия новата норма речник или след него, защото ако е преди е безсмилено да се пише - така е било наистина. За съжаление и двете пише 2002 без месеци.--Мико Ставрев 20:26, 5 януари 2007 (UTC)

Позицията ми е следнава: въпреки че нямам източник. Абсолютно съм сигурен, че авторите на речника са се самозабравили и не обръщат внимание на източните говори, техният единствен критерии е софийският говор. Единичното мекане в говорим вид се възприема доста често (по-често, когато е на живо, отколкото по телевизията) като грешка от хората в Източна България. Има ли значение дали щеш казати "говирма", "говоримъ", "говоримо", "говориму", "говориме", "говорими", "говоримя", "говоримю" - все еднакво звучат. Обаче, като се преместят или отидат в столицата и започнат го чувати по-често, почти всички го възприемат като престижно и започват го употребявати. Това отчасти се дължи на подигравките на софиянци към мьекото говорене. В Българийе за диалект се смята всяка разновидност на българския език, различна от софийския диалект, дори и тя да е по-близка до стандартнътъ нормъ и от самия софийски диалект (да провери тук [2]). На адресов е описан един експеримент, при който на дадени слушатели им са пуснати няколко диалекта и те трябват ги подредити по няколко определени начина: от най-правилен до най-неправилен, книжовен - некнижовен, престижен-непрестижен и други, вижте за повече информацийъ).

Повече важни са ето трива информатора със съответниве диалектни особености:

Информатор 1 (ИИ1) - редукция на Е в И (бъди, мисо, минети, кажети), смекчаване на съгласните пред Е и И (нье, льетин, бьели).

Информатор 3 (ЗИ1) - непоследователно екане (нема, верно, бел, голем), -ме окончание за 1 л., мн.ч., I и II спр. (пишеме, четеме) , депалатализация на предфлексийната съгласна при глаголи и от I и II спрежение в 1 л., ед.ч. (мислъ, правъ, говоръ) и 3 л., мн.ч. при I и II спр. (мислът, правът, говорът) и във всички лица на III спр. (отговараш, затварам)

Информатор 5 (ИИ2) - редукция на Е в И (бъди, мисо, минети, кажети), смекчаване на съгласните пред Е и И (нье, льетин, бьели), генерализирана родителна форма при същ. имена от ж.р. с ударение върху окончанието (на главтъ, в турбътъ, иднъ ли дъ взьемъ).

Очевидно е, че ИИ1 и ИИ2 се отличават с по-малко особености от стандартнътъ нормъ в сравнение с ЗИ1, който е доста по-различен от книжовния език (особено ИИ1 спрямо ЗИ1), обаче анкетираните (и от западнъ и от източнъ Българийъ) смятат ЗИ1 за по-книжовен от ИИ1. Да види и подредбътъ при останалите критерии.

Лично според мен, така наречената депалатализация (мислъ, вместо мисля) е още един резултат от подигравките на софиянци спрямо мекото говорене (то ест всички се стремят говорити по-твърдо, дори и да е неправилно) и е очевидно, че в Софийе се говори доста по-твърдо от допустимото. Изглежда, че в бъдеще каквото им хрумне на софиянци, веднага ще се възприети като официална норма.

Освен това мекането винмаги е съществувало, а не е иновация. Просто в последниве години в телевизиите наистина не се държи на качеството и някакви некадърни автори веднага възпримат, че става норма. Нормата просто е смотана, каквато и да е тя и колкото и да не им се вярва на авторите, от Източна България, освен ако не се преселят в столицана, хората не щат замекати никога, просто защото звучи ненормално. Нормата излишно раздалечава източните и западните диалекти. Това са, въпреки че нямам източници, факти и мисля, че и Ваша Милост е напълно наясно с това, обаче забелязвам, че от родноместнически и македонолюбски причини тя е пристрастна (както и може бити и авторите) и й се харесва, че раздалечаването на запад. от източн. диалекти ознчава сближаване на македоск. със западн. Arath 21:12, 5 януари 2007 (UTC)

Ами ето това не се прави тук - тук не е място за самостоятелни изследвяния - изрази от типа "абсолютно съм сигурен, че авторите на новия правописен речник са се самозабравили въпреки че нямам източник" са абсолютно неуместни в енциклопедията. Целият горен текст е самостояелно изследване. (Между другото и депалатизацията е стандартно диалектно явление - присъства в родния ми диалект и си я ползвам с удоволствие и в София, където е нормално явление). Нормата може да е смотана, но е норма. И аз искам връщане на двойното е и изхвърляне на краткия член, но не пиша по този начин. И вярно е - крайно време е книжовният език да отстъпи малко на запад, но това си е лично мое мнение и никъде тук не съм го излагал, за разлика от вас.--Мико Ставрев 21:20, 5 януари 2007 (UTC)

Без значение, мора се отбелязати (и е отбелязано), че в Източна България не се мека, логиката е проста и най-тъпите се сещат, на какво се дължи новата норма, така че съм доволен от сегашното състояние на текста. Като се каже това на някой от източна българия, който не мека, се постига желаният от мен ефект.

И нали знае, че още не е доказано, че способността на хората говорити не означава, че те са по-висши от другите животни, това че ние не можем ги разбрати, не означава, че не мислят за сложни неща и не общуват по-между си на сложни теми (сравнение със слона, това че той има хобот, а другите животни нямат, не го прави по-висш). В този дух има две тези: еднава е, че говорът е инстинкт на хората (като паякът - плести мрежи) и точно оттук автоматично следват горниве неща, другава е, че говорът е дар на хората от Бог, то ест ги прави по-висши от животните. И ената може бити вярна и другата, все още не е доказано. Обаче от ето какво следва от всичко това: както й е известно наблюдава се, че повечето езици значително опростяват граматиката си, това обаче не се смята от повечето учени за разпадане на езика, защото въпреки всичко хората се разбират , въпреки че говорът им става по-прост, както е в най-добре изразено в английския (но се наблюдава и в другите езици) все повече се разчита на контекста, отколкото на сложната граматика - като спрежения и склонения (ако се следва тази логика направо да заръкомахаме с ръце и да разчитаме единствено на контекста, сочиш онова, сочиш другото, няма нужда от думи). Ами и жовотните се разбират, не съм чул някое да има комуникативни проблеми. Ето един пример и то българския език: все по-често се заменя "кого" с "кой" въпреки, че разликата между някои изречения е невъзможна без падеж: "Кой уби Иван?" и "Кого уби Иван?" обаче и в разговорния език се използва "кой" и в двата случая (тук даже в английския има разлика "Who killed Ivan?" и "Who did Ivan kill?"). Същият е и случаят с изрченията "Тя я няма" и "Нея я няма" - означават две различни неща: "Тя (Мария) я няма тедрадката" и "Тя (мария) не присъства тук", обаче се използва само първиов вариант. В този дух както "кой" и "тя" в различен контекст означават различни неща, ами и "грух-грух" в един контекст може означавати едно нещо, в друг - друго нещо. По този начин единственото нещо, което със доста голяма сигуност ни различава от животните е сложната граматика (не можем с напълна сигурност твърдити, че и животните нямат, но е по-вероятно). Обаче Западните диалекти (като изключим най-западните, торлашките, където има и падежи, не съм сигурен дали Ваша Милост не смята и тях за български, защото официално май не са) имат по-проста граматика (по-просто спрежение и други неща, в източните се среща съкратен инфинитив, но в зпадните няма, или поне така пише в източните, глаголите в македонския, колкото и да е български, се спрягат в пъти по-лесно, отколкото най-източните, в македонския почти не се образува аорист от несвършени глаголи, и без брой други опростявания, или поне така съм чел). По този начин, колкото по-сложен и по-богат език, толкова по-добре. И все пак ние като можем мислити, защо съзнателно да не си модифицараме езика, отколкото да го оставим на течението? Какво ни пречи? Ако решим езикът ни да има 87 падежа или инфинитив, надали някой ще ни спрети. Така бихме имали по-голямо научно основание, за се сметати за по-висши от животните, отколкото по презумция приемати, че са по-нисши, просто защото така ни отърва. Така че мечтата на Ваша Милост за западните диалекти и смятането за невъзможността върнати двойно "е" и изхвърлити кракия член определено не говори добре за нея.Arath 22:02, 5 януари 2007 (UTC)

Официално са. И страдате от логорея, която аз няма да насърчавам повече.--Мико Ставрев 22:09, 5 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Македонцки

Мико, на потребителската си страница си писал, че се занимаваш главно с македонЦките въпроси - не посмях да пипна, за да не се разсърдиш, ама бързам да донеса за typo-то :) Поздрав --Neva 22:17, 7 януари 2007 (UTC)

Е не е - Кръсте Мисирков.--Мико Ставрев 22:19, 7 януари 2007 (UTC)

Опс няма статия - но не е повярвай. Благодаря все пак.--Мико Ставрев 22:21, 7 януари 2007 (UTC)

Ще чакам Кръсте Мисирков, оттам сигурно става ясно защо не македонСки :) Лека! --Neva 23:26, 7 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Списъци на хора.

Здравей, По повод предишния ни разговор, който отнесох в У:Р, те моля да изкажеш доводите си и там, или, ако промениш мнението си, да го кажеш. Ето линк --Prizrak 19:23, 8 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Скопие (община), Шуто Оризари (община)...

Здрасти Мико! Абе гледам преместваш статии по тоя тертип Име (община). Малко не горазбирам това... Защо не следваме модела Община Елин Пелин, Община Гоце Делчев... все пак така се е наложило... иначе другото ми е малко изнасилено... Поздрави! --Пакко

Не се е наложило, а е изключение само за българските общини. Това е документирано в У:ПН. --Емил Петков 14:23, 9 януари 2007 (UTC)

Както знаеш и аз смятах и се изказвах многократно, че българският модел логично се разпросира и в РМ, но Емил ги премести - аз ги върнах един път и трябваше да моля да се трият, защото Емил създава история на пренасочванията. Той го направи пак и дълго време бяха половината така, половината онака. А и Емил е прав - изключението наистина е само за българските и е редно да се ликвидира и то.--Мико Ставрев 14:26, 9 януари 2007 (UTC)

Той Емил писка когато друг променя пренасочванията, но сам върши същите простотии с цел да заключи срещу преместване. И вероятно трябва да си има администратор на щат, специално за него и изгъзиците му! -- Златко ± ^{(беседа)} 14:34, 9 януари 2007 (UTC)

Не говорим за нормативната уредба... Хората правят паралел с българската система. Ако търся в търсяачката нещо за Община Охрид ще го изпиша така, а не Охрид (община). Съгласен съм със системата Име (обяснение), но не ми пасва на случая... Република Македония не е много по-различен случай от нас... --Пакко

Ами като го изпишеш така, то ще се намери, защото има пренасочване. Какъв е проблемът? --Емил Петков 14:30, 9 януари 2007 (UTC)

Aми тогава що не си остане Община Охрид...??!! Това Охрид (община) е тъпа история... --Пакко

За да се спазят правилата. --Емил Петков 14:42, 9 януари 2007 (UTC)

E немам думи... Предлагам да преместим статиите така: Варна (област) (разбирай Област Варна), Варна (община), Варна (град) и да има една пояснителна страница... --Пакко

В правилата специално е указано, че българските области и общини са изключение. --Емил Петков 14:42, 9 януари 2007 (UTC)

Ами - да, без второто, но пояснителна си трябва! Цялата чужда административна уредба е така.--Мико Ставрев 14:46, 9 януари 2007 (UTC)

Предлагам към тях да включим и македонските... Причини - много--Пакко

Не е уместно по този начин да се разширява броя на изключенията. Тогава правилата губят смисъла си. Ти специално от край време си държиш родовите наименования да са преди собственото име — още от кантоните. Ще се наложи да направиш компромис с вътрешното си убеждение. --Емил Петков 14:48, 9 януари 2007 (UTC)

Аз дори бих преместил българските, ама е страшно много работа. --Спас Колев 14:49, 9 януари 2007 (UTC)

Аз бих подкрепил - дори смятам да настоявам след като преместихме македонските - тая разлика нямам намерение да я преглъщам.--Мико Ставрев 14:52, 9 януари 2007 (UTC)

Кантоните ги заеби, те са друг случай. Аз пък на свой ред ше попитам кой определя правилата и кой прави изключенията??!!! --Пакко

[редактиране] homoglyph

Мико, искам да те питам знаеш ли защо веднъж гръцкото homo в думите се превежда на български като "хомо", а друг път като "омо"? Имаме омоним, омофон, омограф... и се чудя en:homoglyph как трябва да звучи... Не можах да го намеря нито в Речника на чуждите думи, нито в едно кратко речниче на българската езиковедска терминология, което ми е подръка. А може би се използва друг термин? Питам те, виждам нужда в Уикипедия:Правила за наименование (а и на други места) да се добави съвет за еднакво пишещите се на латиница и кирилица букви, които нерядко се бъркат, особено от нови потребители. Преди няколко дни си направих една помощна табличка, но конкретен повод сега ми стана Потребител беседа:87.126.18.88. Благодаря, извинявай че те занимавам с дреболии. --Спири / беседка 11:20, 11 януари 2007 (UTC)

ПП, понеже на Уикипедия:Външни препратки пък съвсем на автопилот го бях фраснала "хомоглифни", и сега се замислям, че може би съм сбъркала... --Спири / беседка 11:22, 11 януари 2007 (UTC)

Моето усещане е, че би трябвало да е "омоглиф". Но си помисли дали не въвеждаш нов термин в бългаския език, което не би трабвало да става в Уикипедия. --Емил Петков 11:24, 11 януари 2007 (UTC)

Според мен тези без "х" в миналото са фонетично транскрибирани от френски и днес се използват по традиция. Ако терминът е нов, би трябвало да се "х"-то да се запази (пак според мен само). Друг е въпросът трябва ли да го използваш в такъв случай. --Спас Колев 11:27, 11 януари 2007 (UTC)

Няма, няма, нали затова като се усетих, че нещо не е наред, питам.

В новогръцки придиханието вече го няма и е само омо-, т.е. ако думата е нова и е от гръцки директно е задължително без х - омоусия. Иначе за взетите обиколно от западни езици единственият верен подход е проверка в специализирани издания, според мен.--Мико Ставрев 11:35, 11 януари 2007 (UTC)

Благодаря на всички; тъй като засега не го намирам, го чистя от двете места, където съм го използвала по инерция. --Спири / беседка 11:41, 11 януари 2007 (UTC)

[редактиране] деСетнайсе

Сложих ти една карта на ном Лерин в статията за града, има още малко за пипане из пясъчника ми, но тия географски координати са едно към колкото ти падне! На разните <нещо-си> минути и 60 секунди не си им обърнал внимание, а разминаването между координатите в статиите и в maps.google.com не знам как да си го обясня. -- Златко ± ^{(беседа)} 15:24, 11 януари 2007 (UTC)

Координатите са от фолинг рейн, т.е. от тук [3].--Мико Ставрев 15:39, 11 януари 2007 (UTC)

Добре де, отидох там - 40° 46' 60N, 21° 23' 60E ?!? А кажи, че това не е десетнайсе, т.е. петдесет и десет . -- Златко ± ^{(беседа)} 15:52, 11 януари 2007 (UTC)

Забравих да кажа и много благодаря --Мико Ставрев 15:41, 11 януари 2007 (UTC)

Много моля ! Преди Спас да ги изтрие, дръпнах gif-