Ото Цилиакс

Ото Цилиакс (на немски: Otto Ciliax) е адмирал от Кригсмарине, немските военноморски сили. По време на Втората световна война командва някои от големите надводни кораби - Адмирал Шеер и „Шарнхорст“. Най-голяма известност получава след операция Цербер - преминаването на немска бойна ескадра през Ламанша в началото на 1942 г.

[редактиране] Ранен живот и кариера

Цилиакс е роден на 30 октомври 1891 г. в Нойдитендорф, провинция Тюрингия. Постъпва в кайзеровия военноморски флот като кадет на 1 април 1910 г. и получава първото си обучение на борда на крайцера „Victoria Louise“ (1 април 1910 - 31 март 1911). Повишен в младши лейтенант (Fähnrich zur See) на 15 април същата година. Учи във военноморската академия между 1 април 1911 и 30 септември 1912 г., след което служи на борда на кораба „Хановер“ (1 октомври 1912 - 30 ноември 1915), където на 27 септември 1913 г. е повишен в лейтенант (Leutnant zur See).

[редактиране] Първа световна война

През декември 1915 г. преминава едномесечен курс за подводничар и след кратък период (2 януари - 20 февруари 1916) като вахтен офицер на торпеден катер T 37, участва в изпитанията по приемането на новопостроената подводница U 52 (21 февруари - 15 март). От 16-ти е назначен като вахтен офицер на същата подводница, а на 22 март е повишен в звание старши лейтенант (Oberleutnant zur See).

По време на службата си на U 52 (до 14 октомври 1917 г.) получава първите си отличия - Железен кръст 2-ра степен (на 13 юни 1916 г.) и 1-ва степен (на 6 ноември същата година). Към края на Първата световна война непрекъснато е местен на различни длъжности:

• Във 2-ра флотилия подводници (15 октомври - 11 ноември 1917)
• В подводничарското училище (12 ноември - 5 декември)
• Отново във 2-ра флотилия подводници (6 декември - 23 юни 1918)
• Командир на подводница UB 96 (24 юни - 28 юли)
• В отдела за приемане на нови подводници (2 юли - 10 август)
• Отново в подводничарското училище (11 - 24 август)
• 2-ри адютант в отдела за инспекция на подводници (25 август - 23 септември)
• Командир на подводница UC-27 (24 септември - 20 януари 1919)
• В отдела за инспекция на подводници (21 януари - 14 март)

[редактиране] Между двете войни

След края на войната за известно време е капитан на торпедни катери - T 92 и T 107 (15 март - 30 ноември), T 181 (1 декември - 18 януари 1920), T 140 и T 145 (19 януари - 31 декември), като на последното си назначение на 29 юни 1920 г. е повишен в капитан-лейтенант (Kapitänleutnant).

За продължителен период от време редува брегови служби и командвания на военни кораби:

• В щаба на главнокомандващия военноморските бази в Балтийско море (1 януари 1921 - 11 юли)
• Във военноморския архив (12 юли - 24 март 1922)
• Съветник във флотския отдел в Хамбург (25 март - 31 януари 1923)
• Съветник във флотския отдел в Бремен (15 февруари - 20 март)
• Преподавател в морското училище в Мюрвик (21 март - 30 септември)
• Командир на торпеден кораб G 8 (1 октомври - 23 март 1924)
  • В отпуск по болест (24 март - 10 август)
• В организационния отдел на военноморските бази в Балтийско море (11 август - 29 март 1925)
• Командир на торпеден катер S 18 (30 март - 22 септември 1926)
• Командир на отряд от 1-ва флотилия торпедни катери (23 септември - 26 септември 1928), след което на 1 октомври е повишен в капитан 3-ти ранг (Korvettenkapitän).
• Съветник във военноморското командване (1 октомври - 23 май 1929)
• 1-ви щабен офицер в щаба на главнокомандващия военноморските сили в Балтийско море (24 май - 31 декември)
• 1-ви щабен офицер в щаба на главнокомандващия разузнавателните сили (1 януари 1930 - 23 септември 1931)
• Съветник в тренировъчния отдел на военноморското командване (25 септември - 30 септември 1932)
• Съветник във флотския отдел на военноморското командване (1 октомври - 28 септември 1934)

[редактиране] Бърза кариера

След идването на власт на Хитлер, Цилиакс започва бързо издигане - на 1 октомври 1933 г. е повишен в капитан 2-ри ранг (Fregattenkapitän). На 29 септември 1934 г. е назначен за началник на флотския отдел, а после и на отдел "Операции" на военноморското командване (от 11 януари 1936 г. преименувано в "Главно командване на военноморския флот" (OKM - Oberkommando der Marine) - до 21 септември 1936 г. Като такъв отново е повишен в звание - на 1 юли 1935 г. става капитан 1-ви ранг (Kapitän zur See). От 22 септември 1936 г. е капитан на крайцера „Адмирал Шеер“ - до 30 октомври 1938 г. Към края на този период е и главнокомандващ на немските военноморски сили в Испания (22 март - 26 юни) - „Адмирал Шеер“ заедно с други немски кораби участва в блокадата по време на гражданската война там. След няколко месеца към щаба на главнокомандащия на крайцерите (1 ноември - 6 януари 1939) е назначен за капитан на новопостроения „Шарнхорст“ (от 7 януари до 28 септември).

[редактиране] Втора световна война

След началото на войната е на длъжност в щаба на военноморските бази в Северно море (29 септември - 4 декември). На 1 ноември същата година е повишен в контраадмирал, а после е назначен за началник-щаб на група "Запад" на немските ВМС (5 декември - 5 юни 1941), където получава поредното си повишение - на 1 юни 1941 г. в звание вицеадмирал.

От 16 юни е командир на съединение бойни кораби - до 2 юни 1942 г., като за кратко по съвместителство е и командващ на немския Балтийски флот (21 септември - 21 октомври 1941). През февруари 1942 г. ръководи знаменитата операция „Цербер“ - с корабите „Шарнхорст“, „Гнайзенау“ и „Принц Ойген“, заедно с няколко ескадрени миноносеца, преминава през строго охранявания и миниран от англичаните Ламанш. За успешното изпълнение на операцията (широко пропагандирано в Германия) получава най-високото си отличие - на 21 март е награден с Рицарски кръст.

Периодът на брегова служба като инспектор в отдела за торпедни дела (26 юни 1942 - 28 февруари 1943) е свързан с повишението му в адмирал - на 1 февруари. Като такъв, на 1 март е назначен за началник-щаб на немските военноморски сили в Норвегия. Заема длъжността до края на бойните действия там на 25 април 1945 г. В плен на съюзниците до 24 февруари 1946 г.

Починал на 12 декември 1964 г. в Любек.

[редактиране] Медали и отличия

По реда на получаването им:

• "Железен кръст" 2-ра степен - 13 юни 1916 г.
• "Железен кръст" 1-ва степен - 3 ноември 1916 г.
• Саксонски "Рицарски кръст" 2-ра степен с мечове на херцогския дом Саксония-Ернестини
• Императорски и кралски австро-унгарски "Кръст за военни заслуги" 3-та степен с военна декорация - 25 март 1917 г.
• Подводничарска значка - 1918 г.
• "Почетен кръст" за ветеран от войната - 20 октомври 1934 г.
• Отличие "За служба във Вермахта" 4-та до 1-ва степен - 2 октомври 1936 г.
• Командирски кръст на кралския испанско-марокански орден "Mehdauia" - 5 март 1938 г.
• Командирски кръст на кралския унгарски "Орден за военни заслуги" - 20 август 1938 г.
• Сребърен плакет на Германския чуждестранен институт - 1939 г.
• Медал за Испанската кампания
• Немски "Испански кръст" златен с мечове - 6 юни 1939 г.
• Кралски испански "Кръст за военни заслуги" 3-та степен (в бяло) - 21 август 1939 г.
• Кралски испански "Кръст за военни заслуги" 3-та степен (златен) - 21 август 1939 г.
• Възпоменателен знак към "Железен кръст" 2-ра степен - януари 1940 г.
• Възпоменателен знак към "Железен кръст" 1-ва степен - април 1940 г.
• Командирски кръст на кралския италиански "Орден на короната" - 11 март 1941 г.
• Флотска значка - 1941 г.
• "Германски кръст" златен - 20 ноември 1941 г.
• Споменат в ежедневния доклад на Вермахта - 13 февруари 1942 г.
• Рицарски кръст - 21 март 1942 г.

[редактиране] Литература

• Dörr, Manfred: "Die Ritterkreuzträger der Überwasserstreitkräfte der Kriegsmarine", Biblio-Verlag, Osnabrück, 1996 г. (2 тома).
  • Том І: ISBN 3-7648-2453-0
  • Том ІІ: ISBN 3-7648-2498-0
• Fellgiebel, Walter-Peer: "Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945", Podzun-Pallas-Verlag, Friedberg, 1993 г. ISBN 3-7909-0284-5
• Hildebrand, Hans H./ Henriot, Ernest: "Deutschlands Admirale 1849-1945", Biblio-Verlag, Osnabrück, 1990 г. (4 тома)
  • Том І - ІІІ, 1990 г. ISBN 3-7648-1499-3
  • Том ІV, 1996 г. ISBN 3-7648-2483-2
• Scheibert, Horst: "Die Träger des Deutschen Kreuzes in Gold", Podzun-Pallas-Verlag, Friedberg, 1996 г. ISBN 3-7909-0207-1

[редактиране] Външни препратки

• Информация в немския военноморски архив
• Страница за Ото Цилиакс