ИнструментиНа други езици |
Обиколка на БългарияОбиколката на България е международно многоетапно колоездачно състезание, което се провежда в България от 1924. Първият старт е даден на 21 август 1924 в София. Към май 2008 са проведени общо 57 колоездачни обиколки на България (заради отлаганията на състезания през годините), а в ранната есен на 2008 ще се проведе 58-та обиколка. Обиколката на България е по-старо състезание от Обиколката на Испания, което е третото по ранг колоездачно състезание след Тур дьо Франс (Обиколката на Франция) и Джиро д'Италия (Обиколка на Италия). Обиколката на България обикновено включва между 12 и 14 състезателни етапа, с приблизителен общ пробег около 1500 километра. Най-дългата обиколка е през 1949 - 1905 км, а най-късата се провежда през 1997 - 924 км. В обиколката са участвали спортисти от над 40 държави, като по традиция тя е особено популярна сред колоездачите от Полша и бивша Чехословакия. През годините на Студената война Обиколката на България е едно от най-престижните колоездачни състезания в Европа, като привлича опитни състезатели от традиционно силните в колоезденето държави като Италия, Франция и Холандия. След промените през 1989 обиколката губи част от престижа си за колоездачите от силните в този спорт нации. С най-много победи (по три) са българските колоездачи Боян Коцев, Ненчо Стайков, Христо Зайков и Павел Шуманов. [редактиране] Победители1924 Георги Абаджиев и Коста Дюлгеров 1935 Марин Николов 1949 Милко Димов 1950 Милко Димов 1955 Стоян Георгиев 1956 Димитър Колев 1957 Ненчо Христов 1958 Боян Коцев 1959 Боян Коцев 1960 Боян Коцев 1961 Димитър Котев 1962 Иван Бобеков 1964 Борис Бочев 1965 Иржи Хава (Чехия) 1966 Иван Бобеков 1967 Ян Венцел (Словакия) 1968 Веско Кутуев 1969 Селвино Полони (Италия) 1970 Фьодор-Иван Ден Хартог (Холандия) 1971 Ришард Шурковски (Полша) 1972 Иван Попов 1973 Иван Скосирев (СССР) 1974 Ринат Шарафулин (СССР) 1975 Януш Ковалски (Полша) 1976 Александър Гусятников (СССР) 1977 Зигберт Шмайсер (Германия) 1978 Ненчо Стайков 1979 Юрий Баринов (СССР) 1980 Ненчо Стайков 1981 Борис Исаев(СССР) 1982 Леон Дежиц (СССР) 1983 Венелин Хубенов 1984 Ненчо Стайков 1985 Петър Петров 1986 Бойко Ангелов 1987 Петър Петров 1988 Валентин Живков 1989 Дидие Пагримо (франция) 1990 Павел Шуманов 1991 Александър Миленкович (Югославия) 1992 Павел Шуманов 1993 Мано Люберс (Холандия) 1994 Христо Зайков 1995 Христо Зайков 1996 Христо Зайков 1997 Павел Шуманов 1998 Красимир Коев 1999 Максим Гуров (Казахстан) 2000 Северин Кохут (Италия) 2001 Димитър Господинов 2002 Димитър Господинов 2003 Ивайло Габровски 2004 Томас Клозко (Полша) 2005 Мартин Праздновски (Словакия) 2006 Ивайло Габровски 2007 Евгени Герганов [редактиране] ИзточнициГодишник на Българския колоездачен съюз, 2007 |
