Имунология

Имунологията е дял от биомедицинската наука, който се занимава с изследвания на различните аспекти на имунните системи на организмите. Конкретни задачи на имунологията са изучаването на:

• физиологичното функциониране на имунната система в състояния на добро здраве и болест,
• проблемите във функционирането ѝ при различни имунни заболявания (автоимунни заболявания, свръхчувствителност, имунна недостатъчност, отхвърляне на трансплантанти),
• физическите, химическите и физиологичните характеристики на компонентите на имунната система ин витро, ин ситу и ин виво.

Много от тези компоненти у хората са фактически на клетъчно ниво и не са обвързани с конкретен орган, а циркулират или се намират в различни тъкани из цялото тяло. Ключовите лимфоидни органи за имунната система са тимусът и костният мозък, а от вторично значение са лимфните тъкани в далака, сливиците, аденоидите, лимфните съдове и центрове и кожата.

[редактиране] Класическа имунология

Класическата имунология е свързана с медицината и епидемиологията. Тя изучава взаимоотношенията между системите в тялото, патогените и имунитета. Най-ранното споменаване на концепцията за имунитета датира към 430 година пр.н.е. във връзка с чумна епидемия, върлуваща в Атина. Тукидид отбелязва, че хора, които са боледували от болестта и са се възстановили, могат да помагат на болните без да прихванат болестта повторно. Този феномен бил открит и в много други човешки общности в древността, но едва през 19 и 20 век била развита научната теория за имунитета.

Централни за имунологията са изучаването на молекулярните и клетъчни компоненти, които съставляват имунната система, както и техните функции и взаимодействия. Установено е, че имунната система на гръбначните се дели на по-примитивна вродена имунна система и придобита (адаптивна) имунна система, която от своя страна съдържа системи от хуморални и клетъчни компоненти.

Хуморалният отговор се определя като взаимодействието между антитела и антигени. Антителата са специфични бълтъци, отделяни от определен клас имунни клетки, наречени Б-лимфоцити, а антигени се наричат всички стимули, които предизвикват производството на антитела (antigen - antibody generator). Цялата имунология се основава на разбиранията за свойствата на тези два обекта. Въпреки това, също толкова важен е и клетъчният отговор, с който не само се убиват заразените клетки, но е и критично важен за контролирането на хуморалния отговор. Накратко, двете системи от хуморални и клетъчни компоненти са силно взаимозависими.

[редактиране] Клинична имунология

Клиничната имунология изучава болестите, причинени от нередности в имунната система (отслабване, атипично поведение, злокачествен растеж на клетъчните елементи от системата). Също така включва изследвания на болести на други системи в организма, в които имунните реакции имат значение за патологията или клиничната картина.

Болестите, причинени от нарушения на имунната система спадат в две големи категории:

• имунодефицитни заболявания, при които части от имунната система не успяват да произведат адекватен отговор, и
• автоимунни заболявания, при които имунната система на индивида атакува собственото му тяло (примерите включват ревматоиден артрит, хроничен лимфоцитен тиреоидит на Хашимото и миастения гравис).

Други имунни нарушения включват различни степени на свръхчувствителност, при които системата реагира неправилно или твърде бурно на иначе безвредни съединения (примери са астмата и алергиите).

Най-известната болест, която поразява самата имунна система е синдромът на придобитата имунна недостатъчност, причинен от вируса HIV. СПИН е имунодефицитно заболяване, характеризиращо се с липсата на CD4+ T-клетки („помощници“) и макрофаги, които HIV-вирусът поразява.

От интерес за клиничните имунолози са и изследванията за предотвратяване на реакцията по отхвърляне на присадени тъкани и органи, при която имунната система на тялото опитва да унищожи присадените алографти или ксенографти като чужди тела.

[редактиране] Еволюционна имунология

Изследванията на имунната система у съществуващи и изчезнали биологични видове могат да дадат ключа за разбирането на еволюцията на видовете и на самата имунна система.

Еволюционното усложняване на имунната система може да се види в разликата между простата фагоцитна защита на едноклетъчните организми през циркулиращите антимикробни пептиди у насекомите до наличието на лимфоидни органи у гръбначните. Всеки съществуващ днес организъм притежава имунна система, която е напълно способна да го защитава от повечето познати му заплахи; организмите, които не са успели да адаптират имунните си системи към заплахите от външния свят, са загинали. Макар и да не притежават истински адаптивен имунитет, насекомите и други членестоноги демонстрират високо развити вродени имунни системи и благодарение на хитиновите си обвивки са допълнително защитени от външни наранявания и излагане на патогени.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Immunology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.