ИнструментиНа други езици
|
Изкуствен интелектИзкуственият интелект (накратко с абревиатура ИИ) (на англ. език - Artificial intelligence (AI)) е дял от информатиката, изучаващ възможността от разумни разсъждения и действия на изчислителни системи и изкуствени устройства, при това с помощта на по-рано неизвестен алгоритъм за решение на задачите.
[редактиране] Дефиниции и критерииОбикновенно към реализацията на "интелигентни" системи, се подхожда по модела на човешкия интелект. По този начин се обособяват две основни направления:
В момента не съществува система за изкуствен интелект отговаряща на основните задачи, изброени по-горе . Бъдещи успехи в изследването на аналоговите и възвратимите изчисления могат да спомогнат за голям напредък в построяването на ИИ. Все още не е определено теорeтично кои условия покриват изискването за интелигенгтност (съществуват обаче, доста хипотези, пр. хипотезата Нюел-Саймън. Класически критерий за изкуствен интелект дава Тюринг, така наречения Тюрингов тест. Поставяме нещо зад една завеса и то разговаря с нас. Ако не можем да го различим от човек, то това е ИИ. Ако допуснем, че чатерите са с нормална интелигентност, то изкуственият интелект под формата на чат-бот вече покрива този критерий. Начинаещите чатери влизат в разговор с ботове, преди да научат как да ги разпознават по никовете. [редактиране] Други дефиницииИзвестна е вицова дефиниция за Изкуствен интелект: Блондинка, боядисала си косата в черно. [редактиране] ШколиМоже да се обособят две основни школи с различен подход към ИИ:
[редактиране] Конвенционален ИИОсновно се използват методи за самообучение на машината, основани на формализъм и статистически анализ. Методи на Конвенционалния ИИ:
[редактиране] Изчислителен ИИИзползва интерактивни разработки и обучение. Самообучение основано на емпирически данни и асоциирани с тях "гъвкави" изчисления и не-символен ИИ. Основни методи:
[редактиране] ИсторияВ началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. В 1623 г. Вилхелм Шикард (Wilhelm Schickard) създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал (1643) и Готфрид Лайбниц (1671). Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. В XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лавлейс разработват програмируема изчислителна машина [редактиране] Съвременност и ИИНякои от най-впечатляващите обществени ИИ системи:
[редактиране] Къде използват изкуствен интелект?Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата, и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност. [редактиране] Изкуственият интелект в литературатаВ художествената литература (фантастика) и киното, ИИ все повече се изобразява като сила, стремяща се да свали властта на човека (HAL 9000, Skynet, Colossus и Матрицата) или във формата на обслужващ прибор хуманоид (C-3PO, Data, KITT и KARR, Двестагодишният човек). [редактиране] Основни области на използване
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки |