Запис на заповед

Записът на заповед е ценна книга, писмено нареждане за безусловно плащане. Записът на заповед (ЗЗ) е форма за писмено, доброволно и предварително уреждане на финансови отношенията между лица.

Поради липса на легална дефиниция в практиката е прието под запис на заповед да се разбира безусловно писмено нареждане на едно лице-издател (платец) да плати на друго лице-поемател фиксирана сума пари на определен падеж или на негова заповед. Разпоредбите за запис на заповед се съдържат в чл. 535-538 от Търговския закон, а при липса на такива, се прилагат тези за менителницата, доколкото са съвместими с естеството им.

[редактиране] Общи положения

Записът на заповед е ценна книга, менителничен ефект. Това са формални, едностранни, безусловни и абстрактни правни сделки с несъдебно изпълнително основание. Записът на заповед се отличава с безспорност - наличието на заповедта е достатъчно доказателство, че менителничното задължение съществува и е с обращаемост. Записът на заповед може да се прехвърля от един собственик на друг чрез джиро, а в някои случаи (при т.нар. ректа-джиро) може да има забрана за джиросване.

[редактиране] Лица, обвързани със записа на заповед

Лица, обвързани със записа на заповед са:

• издател - лицето, издател на заповедта, който същевременно е и платец по нея;
• поемател - лицето-кредитор, на което следва да се плати,

Страни по записът са издателят-платец, поемателят и джирантите, ако има такива.

[редактиране] Задължителни реквизити

За да бъде един документ запис на заповед е достатъчно да бъдат изпълнени законовите изисквания за законоустановена форма и задължителни реквизити. Липсата на някой от реквизитите води до нищожност на волеизявлението.

Задължителните реквизити на записа на заповед съгласно чл.535 ТЗ са:

• наименование - самият документ трябва да е назован „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“ ;
• безусловно обещание да се плати определена сума - задължението може да бъде само в пари и без условия. Условие „ще се плати, ако (нещо)“ води до нищожност. Основание - заради какво са парите - е допустимо да има.
• Сумата в записа на заповед може да е уговорена във валута, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 494;
• падеж - ако не е посочен, записът на заповед се счита платим на предявяване;
• място на плащане - ако не е посочено такова, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя;
• името на лицето, на което или на заповед на което трябва да се плати;
• дата и място на издаване - записват се в горната лява страна на документа. Ако не е посочено място на издаване се смята, че е издаден в мястото, посочено до името на издателя;
• подпис на издателя - без подпис записът няма правна сила. С подписа си издателят се задължава да плати определената сума на приемателя.

[редактиране] Външни препратки

• Тълкувателно решение № 1 от 2005 г. на Върховния касационен съд