Инструменти
Еднополов брак
Еднополов брак (наричан още „гей брак“) е термин, означаващ признат от гражданското право или обществото брак между двама души от един и същ пол.
Други законови институции, наподобяващи брака, са гражданският съюз и съвместното съжителство.
Съдържание |
[редактиране] Терминология
Термините "гей-брак" и "хомосексуален брак" понякога не са съвсем точни, тъй като единият или и двамата партньори в подобна връзка може да не са "гей" или "хомосексуални". Те могат да бъдат както хомосексуални, така и бисексуални, транссексуални и пр.
[редактиране] История на еднополовите съюзи
В Източна Азия любовни съюзи между мъже, най-често с голяма възрастова разлика, са засвидетелствани още от древността. В Китай, и особено в южната провинция Фудзян, където мъжката любов била широко възприета, мъжете често се обвързвали с юноши чрез сложни брачни церемонии.
По подобен начин стояли нещата и в антична Европа. Добре известно е положителното отношение към хомосексуалните контакти в Древна Гърция. Макар данните за официално сключвани бракове да са оскъдни, с положителност може да се твърди, че в Древна Елада и Древен Рим съществувала форма на обвързване между хомосексуалните партньори.[1]
В Древна Гърция любовната връзка между зрелия мъж (erastes) и любимия му юноша (eromenos) имала важна социална роля и церемониален характер, което я доближавало до институцията на брака. (виж Педерастия) Увеличаващото се влияние на християнството, обаче, наложило възприемането за брака единствено като съюз между мъж и жена, с което се повишила и нетолерантността към хомосексуалните връзки.
В Северна Америка, преди заселването на европейците, са били широко разпространени еднополови съюзи, свързани с идеята за двойствения дух. Някои момчета от ранна възраст имитирали принадлежност към женския пол, с всички негови проявления и отговорности. Смятало се, че те имат двойствен дух, и се очаквало да встъпват във връзки с мъже от племето, които се отнасяли към тях, като към свои съпруги.
В Африка, сред племената азанде от Конго, и до днес е прието мъжете да се обвързват официално с младежи, за които следва да платят брачен откуп на бащите им.
[редактиране] Днес
В края на 20 и началото на 21 век, се оформя една нарастваща тенденция за признаване на правото на граждански брак и на еднополовите двойки. Това законово признаване им предоставя широк спектър от права, като тези на съвместно социално осигуряване, наследяване, данъчно равенство и пр., недостъпни за небрачните двойки. Ограничаването на правото на брак само върху разнополовите двойки, лишава еднополовите двойки от такива правомощия, и ако първите могат сами да избират дали да сключат брак и да ги придобият, на вторите тази възможност им е отнета от закона. И макар че някои от горепосочените права, могат да бъдат подсигурени чрез други правни средста (пр. чрез договори), еднополовите двойки продължават да се сблъскват с трудности в областта на наследяването, болничните посещения и имиграцията. Липсата на законово признаване също лишава еднополовите двойки и от правото на осиновяване.
Понастоящем, пълна брачна равнопоставеност има само в няколко страни. В Белгия, Испания, Холандия и Канада еднополовите бракове са напълно легализирани.
В САЩ, към март 2005 година, единствено щатите Масачузетс и Калифорния признават еднополови бракове, като в Калифорния все още решението е спорно и неокончателно.
В края на 2004 г. британският парламент прие закон за гражданските съюзи, който влезе в сила от 2005 г. и разрешава на еднополовите двойки да се регистрират официално като такива.
Гражданските съюзи за еднополови двойки в момента са възприети също в Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Норвегия, Португалия, Швеция и Швейцария, Австралия, Нова Зеландия и в района на Буенос Айрес в Аржентина.[източник?]
През май 2004 френската социалистическа партия, най-голямата опозиционна сила във Франция, се обяви в подкрепа на еднополовите бракове, а национално допитване по въпроса установи, че 64% от французите също приемат тази идея. [източник?]
Дори и в държавите, където еднополовите връзки не са легално признати, много еднополови двойки си организират брачни церемонии[източник?] (още наричани церемонии по обвързване), за да декларират и отпразнуват своето обвързване пред обществото. Тези "сватби" нямат законова валидност и не водят до изменения в законовия статут на двойките.
[редактиране] Обосновка
Поддръжниците на еднополовите бракове изтъкват редица причини, поради които е наложително правото на законно обвързване да бъде гарантирано и на не-хетеросексуалните двойки. Първата и основна причина е дискриминацията. Фактът, че определени права (в случая правото на брак и произтичащите от него права) се дават или отказват само на една категория граждани е проява на дискриминация. Това довежда до неравностойно положение на някои хора, основано единствено на тяхната сексуалност. В САЩ, например, се посочват 1 049 законови норми, които дават определени права, правомощия и привилегии въз основа на брачния статус. Сред тях са (изброяването е неизчерпателно):
- право на болнични посещения на член от семейството
- право на решение за медицински интервенции спрямо партньора
- право на предявяване на граждански искове за увреждане или смърт на партньора
- право на социални осигуровки, право на обезщетения при смърт на партньора
- право на здравна застраховка и застраховка живот от и за партньора
- право на прехвърляне на имущество между партньори, без да се плаща данък
- право на обща собственост
- съвместни родителски права и задължения спрямо децата - на издръжка, на училищен контрол и пр.
- право на законно пребиваване в страната на партньора
- право на семейни намаления за клубни и организационни такси, промоционални цени на стоки и др.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Списък с въпроси и отговори за еднополовите бракове от Политическият институт на Американската национална работна група на гейовете и лесбийките
- Право и икономика на еднополовия брак от Ричард Поснър (на английски)
