Инструменти
Враня (град)
Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.
| Враня Врање/Vranje |
|
|---|---|
 Бели мост във Враня
|
|
| Местоположение | |
  Враня
Враня на картата на Сърбия
|
|
| Данни | |
| Окръг: | Пчински |
| Община: | Враня |
| Население: | 55 052 (2002) |
| Надм. височина: | 428 м |
| Геогр. положение: | 42° 33' 5" сев. ш. 21° 54' 1" изт. д. |
| Пощ. код: | 17500 |
| Тел. код: | 017 |
|
|
|
Враня (на сръбски: Врање или Vranje) е град в Сърбия, разположен в южната част на страната. Градът е един от големите центрове на Поморавието. През 2003 година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които са се самоопределили за сърби.
Градът е административен център на община Враня и на Пчински окръг, включващ и размирната Прешевска долина и град Буяновац, район, населен предимно от етнически албанци. Враня се намира само на няколко километра от границата с Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] История
Областта е включена в пределите на Първата българска държава по времето на хан Пресиян.
Градът е споменат за първи път през 1093 година от Ана Комнина, дъщеря на на византийския император Алексий I Комнин. В книгата "Алексиада", Ана Комнина разказва за превземането на града от рашкия войвода Вукан, но не след дълго византийците си възвръщат Враня. [1]
След въстановяване на българската държавност, по времето на цар Калоян, града и околността влизат във Втората българска държава. Сръбското проникване в града и околността е към края на 13 век. Интересна особенност е, че Враня за разлика от Ниш и Лесковац е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, бългащината тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със Скопие.
Вранци и населението от областта участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в диоцеза на Българската екзархия, а по-сетне и в Санстефанска България. По силата на Берлинския диктат, Сърбия с получаването на независимост, придобива Враня с околността ѝ.
След Първата световна война с въстановяване на статуквото, и по силата на Ньойския договор, към Вранско е придадено и Босилеградско.
Градът и околността са част от Царство България по време на Първата (1915-1918) и Втората световна война (1941-1944). [2]
[редактиране] Източници
- ↑ http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html
- ↑ Чилингиров, Стилиян (1942). „Поморавия по сръбски свидетелства“. Българско дело.
[редактиране] Личности
[редактиране] Родени във Враня
Бакия Бакич (1923-1989), сръбски музикант- Борислав Станкович (1876 - 1927), сръбски писател
- Вера Ценич (1930-), сръбска писателка
- Джордже Тасич (1892-1943), юрист, декан на Правния факултет в Белград
- Живан Кнежевич (1906 - 1987), югославски и американски военен
Иван Попов (1840 - 1915), български просветен деец- Йован Хаджи-Василевич (1866-1946), сръбски историк и етнограф
- Милан Влаинац (1877-1964), сръбски учен агроном, член на сръбската делегация на Мирната конференция в Париж 1919
- Юстин Попович (1894-1979), архимандрит, философ, православен богослов
[редактиране] Починали във Враня
- Панайот Гиновски (1842 - 1886), български зограф и фолклорист
