Битка при Ангора

Битка при Ангора
Конфликт:
[[|300px]]
Период 28 юли 1402 г. [1] Място Полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) Резултат Решителна победа за Тимур Причина Повод Територия
Воюващи страни
Тимурска империя	Османска империя Сърбия
Командири
Тимур	Баязид I, Стефан Лазаревич
Сили
140 000 тюрки и монголци	65 000 турци, 20 000 сърби
Жертви
15 000-25 000 убити и ранени	15 000-40 000 убити и ранени

Битката при Ангора или битката при Анкара се води между войските на монголския завоевател (от тюркси произход) ^{[източник?]} Тимур и на османския султан Баязид I на полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) на 28 юли 1402 г. Тежкото поражение на турците и пленяването на Баязид от Тимур разтърсват Османската империя, но сърбите (които участват в битката като турски васали), българите, гърците и другите балкански народи не успяват да се възползват от възможността да премахнат османската заплаха за Европа.

[редактиране] Предходни събития

Тимур е най-силният владетел на Централна Азия след Чингис хан. Той се издига от маловажно тюркско ^{[източник?]} благородническо семейство и чрез упорити безспирни завоевания се опитва да възстанови Монголската империя. През 1390 г. завладява Грузия и Азербайджан и стига до границите на Османската империя. Баязид иска данък от едно малко емирство заявило верността си към Тимур и когато получава отказ заплашва, че ще го нападне. Тимур тълкува това като обида към лично него и през 1400 г. разорява турския град Себаст (дн. Сивас, Турция). Конфликтът е кулминация на обидни писма разменяни между двамата владетели в продължение на години. Когато Тимур нахлува в Анатолия от изток през 1402 г. Баязид тръгва с войските си да го пресрещне и достига Ангора, където научава, че монголската войска е видяна при Сивас на изток. Баязид решава да напредне, за да защити узрялата реколта в района, но Тимур ловко заобикаля южния му фланг и обсажда Ангора. Той също използва агенти, които да се свържат с татарските конници на Баязид и да разпространяват раздор между тях и турците. Турците маршируват обратно под горещото анатолско слънце и намират враговете си на старото им лагерно място. Баязид решава да нападне. ^{[източник?]}

[редактиране] Битката

Монголска конница

Баязид разполага анадолските си войски отляво под командването на сина си Сюлейман. В центъра са еничарите под командването на султана и елитни спахии под командването на друг син, Мохамед. Десният фланг включва 20 000 сърби под командването на шурея на Баязид, сръбският деспот Стефан Лазаревич. Монголците образуват три дивизии е резерв под командването на Тимур. Тимур изгражда валове и огради от колове като отбранителни съоръжения, а със започването на битката отрязва водния източник на Баязид като отклонява р. Кюбюк в предварително подготвен резервоар близо до днешния гр. Кюбюк. ^[2] Монголците притежават индийски слонове и войници хвърлящи нафта, но те не се оказват особено ефективни. Турците имат катапулти хвърлящи гръцки огън, но изглежда са изпреварили артилерийския си парк.

Битката започва с мащабно нападение от страна на турците, на което монголските конни стрелци отвръщат с облаци стрели. Сърбите удрят с тежката си кавалерия леко въоръжените монголци, които удрят на бяг. На левия турски фланг обаче татарската конница в армията на Баязид се присъединява към Тимур и обкръжава бившите си съюзници. Те са привлечени от обещанието на агентите на Тимур за по-ниски данъци от тези наложени от турците. Монголската конница напада и заедно със страничния натиск от страна на татарите пречупва крилото на Сюлейман. Сърбите са обезкуражени, когато виждат анадолците да бягат и напускат полето. Баязид остава с еничарите си и запасните си спахии. Той убива мнозина с брадвата си. Войниците му обаче постепенно отстъпват и бягат. В последния етап на битката при хълма Катал уморената и жадна турска войска е разгромена, макар Баязид да успява да избяга в близките планини с няколкостотин конници. Тимур обаче обгражда планините и залавя турския султан. Около 15 000 турци загиват, а много се предават.

[редактиране] Последици

Баязид в плен на Тимур, худ. Станислав Хлебовски, 1878 г.

Баязид е затворен в клетка и използван като столче за крака и за качване на кон от Тимур, а сръбската съпруга на Баязид Деспина е карана да служи гола на масата му. ^[3] След осем месеца подложен на такива унижения Баязид получава удар и умира през март 1403 г. Ордите на Тимур превземат и опустошават първата османска столица Бурса. Превземат и Смирна от Рицарите на Св. Йоан. Повечето от неосманските емири, които са изгонени от Анатолия и търсят убежище при монголците са възстановени на местата им. Тимур може би е мислел за преминаване с войската си в Европа, но скоро губи интерес и започва да планира нахлуване в Китай, на път за който умира. Османската империя изпада в гражданска война между четиримата сина на Баязид, която дава още 50 години живот на византийската столица Константинопол, но в крайна сметка османците се възстановяват и възобновяват нашествието си в Европа. Кризата в Османската империя дава възмоност на българските князе Константин и Фружин да вдигнат през 1408 г. въстание, което е потушено до 1413 г.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Was the battle of Ankara the last chance for the Byzantine Empire?
2. ↑ The Battle of Ankara (1402)
3. ↑ The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD