ИнструментиНа други езици
|
Австрия
[редактиране] История[редактиране] АнтичностВ Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток–югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които са стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия. [редактиране] СредновековиеОт 6 век на земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване с баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни. В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството e унищожено от маджарите. През 955 г. Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По–късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия, Каринтия и Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско. [редактиране] РенесансПрез 16 и 17 век възниква силно съперничество с Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете ѝ Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време. [редактиране] Нова историяПрез 1867 г. крал Франц Йозеф одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро–Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия, Австрия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа. През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, която е твърде слаба и не може да се противопостави. Присъединена е чрез така наречения договор за присъединяване аншлус към нацистка Германия. На 15 май 1955 г. с помощта на съюзници е постигната независимостта на Република Австрия. След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г. [редактиране] Държавно устройствоАвстрия е федеративна парламентарна република, начело с президент, избиран за 6 години. Парламентът е двукамерен - състои се от Национален съвет (183 депутата, избирани за 4 години) и Федерален съвет (63 депутата, избирани за 4 години). Начело на правителството стои федерален канцлер. [редактиране] Административно делениеРепублика Австрия е федерална държава, административно разделена на 8 провинции (Bundesländer) и приравненената, в административно отношение, столица Виена. Провинциите се състоят от окръзи (Bezirke) и градски общини (Städte). [редактиране] ПриродаВ страната преобладава планинският релеф - 2/3 от територията са заети от Източните Алпи (високи ридове и дълбоки долини; най-висок връх Гросглокнер (Großglockner) - 3797 m), на север е южната част на Чешкия масив, на изток - западната част на Среднодунавската низина. Главни реки - Дунав и притоците му Ин, Драва, Морава и др., езера - Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори с височина до 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с обща площ 1,5 млн. ha. [редактиране] КлиматКлиматът в Австрия е умереноконтинентален в по-ниските части на страната и планински в по-високите части на Алпите.Зимите във високите части са студени,а летата прохладни.В ниските части зимата е мека и по-суха,а лятото топло и влажно.Най-много валежи падат през август,а най-малко през януари.
[редактиране] ИкономикаЖито 1,3 млн. тона, вино 3 млн. хектолитра, едър рогат добитък 2,6 млн. глави, свиневъдство 3,7 млн глави. Добив на железни руди, волфрам, въглища, дървен материал. Високотехнологична промишленост - машини, метални изделия, електроника. [редактиране] НаселениеСпоред преброяването на населението през 1991 г. населението на Австрия е било 7 795 786 души. През 2003 г. населението е вече 8 188 207 души, а гъстотата - 98 души на км2. Около 67% от населението е градско, като повече от една пета от хората живеят в петте най–големи града – Виена, Грац, Линц, Залцбург и Инсбрук. Виена, столицата на Австрия и най–големият ѝ град, има население 1 562 482 души (2001 г.). Други важни градове са Грац - центърът на тежката промишленост (226 892 души); Линц - провинциалната столица на Горна Австрия и пристанище на река Дунав (186 226 души); Залцбург - културен и туристически център (144 817 души), Инсбрук - провинциална столица на Тирол и туристическа атракция (113 826 души). [редактиране] Религия73,6% от австрийците са римокатолици, а 4,7% — протестанти. Броят на мюсюлманите се е увеличил повече от два пъти между последните преброявания: от 2% през 1991 г. той се е повишил на 4,2% през 2003 г. На следващо място са членовете на православната църква (180 000 души или 2,2%). Рязко нараства броят на хората без вероизповедание. Става въпрос за около 1 млн души, което отговаря на 12%. Спрямо 1991 г. тази група се е увеличила с около 4%. [редактиране] КултураЗаради своето богато културно минало и настояще Австрия е ценена по целия свят. Нейната култура е представена от грандиозни паметници като например катедралата Свети Стефан, дворецът Шьонбрун, императорският дворец във Виена и много много други. Световноизвестните композитори, хорове, оркестри са като посланици на страната по света. [редактиране] Други[редактиране] Външни препраткиДържави:
Зависими територии: 1Частично в Азия 2Частично в Африка 3Частично в Южна Америка 4Частично в Северна Америка 5Категоризирана едновременно и като Европа и като АзияАвстрия • Белгия • България • Германия • Гърция • Дания • Естония • Република Ирландия • Испания • Италия • Кипър • Латвия • Литва • Люксембург • Малта • Обединено кралство • Полша • Португалия • Румъния • Словакия • Словения • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Чехия • Швеция
Преговарящи държави-кандидатки: Турция • Хърватия Държави-кандидатки: Република МакедонияАвстрия • Австралия • Белгия • Германия • Гърция • Дания • Исландия • Италия • Ирландия • Испания • Канада • Люксембург • Мексико • Нова Зеландия • Норвегия • Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия • Полша • Португалия • САЩ • Словакия • Турция • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Чехия • Швейцария • Швеция • Южна Корея • Япония
членове: Австрия • Азербайджан • Албания • Андора • Армения • Беларус • Белгия • Босна и Херцеговина • България • Великобритания • Грузия • Германия • Гърция • Дания • Естония • Исландия • Испания • Ирландия • Италия • Казахстан • Канада • Кипър • Киргистан • Латвия • Литва • Лихтенщайн • Люксембург • Македония • Малта • Молдова • Монако • Норвегия • Полша • Португалия • Румъния • Русия • Сан Марино • САЩ • Светия престол • Словакия • Словения • Сърбия • Таджикистан • Туркменистан • Турция • Узбекистан • Украйна • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Хърватия • Черна гора • Чехия • Швейцария • Швеция •
партньори за сътрудничество: Алжир • Афганистан • Египет • Израел • Йордания • Монголия • Мароко • Тайланд • Южна Корея • Япония
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||